Социологът Първан Симеонов заяви, че в управлението съществува фигура на „външен министър в сянка“, визирайки Иво Христов. Според него именно Христов ще има свободата да формулира и изразява геополитическите позиции на кабинета.
В интервю за NOVA NEWS Симеонов коментира още, че в служебното правителство са попаднали личности, около които според него продължават да съществуват съмнения, свързани с минали действия и зависимости.
По думите му настоящият кабинет едва ли ще бъде особено склонен към компромиси или гъвкави политически маневри, тъй като разполага със сериозна политическа подкрепа и няма да се влияе лесно от външен натиск.
Социологът обърна внимание и на присъствието на утвърдени фигури във властта, сред които посочи Гълъб Донев. Въпреки това той подчерта, че тепърва ще стане ясно дали кабинетът ще проведе реални реформи или ще заложи основно на политическа стабилност.
Симеонов направи паралел между възхода на „Прогресивна България“ и създаването на ГЕРБ, като отбеляза, че и двете формации са се позиционирали в центъра на политическия спектър, без да се определят като радикално реформаторски проекти.
Той коментира и ролята на Николай Копринков, когото определи като човек с оперативни функции и влияние в партийното и институционалното изграждане, подчертавайки, че подобни фигури съществуват във всяка политическа сила.
По отношение на парламентарните разследвания Симеонов заяви, че темата за временните комисии често се използва като инструмент за политически натиск. Според него обвиненията в близост до Бойко Борисов и Делян Пеевски се превръщат в част от обичайната политическа реторика.
Социологът прогнозира още, че Борисов и Пеевски ще търсят начин да се позиционират близо до управлението, независимо от официалните политически разделителни линии.
В края на анализа си Симеонов отбеляза, че Румен Радев ще трябва да даде ясен отговор на въпросите за евентуални икономически и бизнес влияния около президентската институция. Според него министър-председателят не бива да води персонални битки, а да насочи усилията си към промени в начина, по който функционират държавните системи.
