Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров остро разкритикува позицията на финансовата власт относно бюджетната рамка, като заяви, че формацията му настоява за ясен и ограничен дефицит от максимум 3 процента още тази година и до 2,5 процента през следващата.
Повод за политическата реакция стана изявление на вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев, в което бяха представени част от планираните мерки в държавния бюджет и бе направен преглед на текущото финансово състояние на страната.
От „Демократична България“ определиха подхода на правителството като колеблив и без достатъчно конкретика, като подчертаха, че липсата на ясно фиксирани цели създава несигурност в управлението на публичните финанси. Според ДБ стабилната фискална политика е ключова не само за бюджета, но и за ограничаване на инфлационния натиск, който според тях е резултат от прекомерни разходи и натрупване на задължения през предходни управления.
От формацията заявиха, че подкрепят редица структурни промени, сред които ограничаване на разходите за администрацията, прекратяване на автоматичния ръст на заплатите в публичния сектор и въвеждане на тавани за възнагражденията на висши държавни длъжности. Подкрепа има и за засилен контрол върху обществените поръчки.
В същото време обаче от ДБ поставят условия и червени линии, включително запазване на данъчната стабилност без повишения и отлагане на увеличаването на максималния осигурителен доход. Според представители на партията реформи са необходими, но трябва да бъдат съпроводени с ясна средносрочна стратегия за периода до 2028 година.
От политическата сила настояват също държавните служители да започнат да плащат осигуровки, както и да се пристъпи към постепенно намаляване на административния персонал, включително в сектор „Сигурност“. Като приоритет се посочва и реформа в здравеопазването и системата за експертизи, както и по-строг контрол върху разходите в енергетиката.
В заключение от ДБ заявяват, че ще подкрепят мерки за фискална дисциплина, но очакват от управляващите ясни ангажименти и последователност в прилагането на реформите, включително прекратяване на практиките, които определят като източник на корупционни зависимости.
