Учени от Университета в Овиедо съобщават, че са дешифрирали генома на т.нар. „безсмъртна“ медуза Turritopsis dohrnii и са идентифицирали конкретни гени, които вероятно стоят в основата на способността ѝ да избегне стареенето. Това откритие предлага нова перспектива за разбирането на молекулните механизми на регенерация и представлява важни новини за морската биология и генетиката.
Проучването, проведено чрез сравнение между генома на Turritopsis dohrnii и този на близки видове, включително Turritopsis rubra, показва значими генетични различия. Изследователите установиха, че при безсмъртната медуза има увеличен брой копия на гени, свързани с възстановяването и защитата на ДНК. Тези допълнителни копия водят до по-висока продукция на протеини, ангажирани с поправката на клетъчни увреждания, което може да обясни високата ѝ способност да възстановява тъканите след стрес.
Жизненият цикъл на повечето медузи включва стадиите полип и медуза. Полипът е закрепен за дъното и размножаващ се безполово организъм, докато медузата е свободно плуващата зряла форма. При Turritopsis dohrnii обаче е описан необичаен процес на трансдиференциация: при сериозен физически стрес, нараняване или липса на храна, възрастната медуза свива пипалата си, преобразява тялото си в желеобразна маса и се връща към полипно състояние. От този полип могат да възникнат нови, генетично идентични медузи, което на практика позволява на индивида да „рестартира“ своя жизнен цикъл многократно.
Генетичният анализ показва и присъствието на уникални мутации, които пречат на скъсяването на теломерите — молекулните „капачета“ в краищата на хромозомите, чието износване при хората е свързано със стареенето. При Turritopsis dohrnii теломерите запазват дължината си чрез многократни цикли на подмладяване, което подкрепя наблюденията за нейната способност да избягва естествената клетъчна старост.
Изследователите обаче подчертават, че названието „безсмъртна“ е условно. Медузата не е имунизирана срещу външни опасности: тя остава лесно уязвима на хищници като риби и костенурки и може да загине от масивни инфекции в океана преди да успее да задейства процеса на трансдиференциация. Така природната ѝ „безсмъртност“ не гарантира оцеляване в екологичен контекст.
Научният екип отбелязва, че разбирането на молекулярните механизми зад този феномен не означава откриване на еликсир за вечен живот при хората, но отваря пътища за нови подходи в лечението на стареенето и свързаните с него заболявания. По-конкретно, идентифицирането на гени за възстановяване на ДНК и механизми за поддържане на теломерите може да допринесе за изследвания, насочени към регенерация на човешки тъкани и терапии срещу тежки заболявания като рак и невродегенеративни състояния.
Откритието е част от растящ интерес към екстремни биологични адаптации в морските организми и дава отправна точка за по-задълбочени функционални изследвания. В следващ етап учените планират да проучат кои от идентифицираните гени са в активна роля по време на процеса на трансдиференциация и как протичат сигналните пътища, които позволяват този обратим преход между житейските етапи.
Новината предизвиква внимание в научната общност и в медиите заради потенциалните медицински приложения и защото представя рядък пример за радикална биологична регулация на стареенето. За повече подробности по темата и за развоя на изследванията съобщава town.bg, като тази информация вече фигурират сред важни новини в научните рубрики и в платформите, следящи иновациите в биологията. Текстът е адаптиран за публикация в таун.бг и други информационни канали, които следят пробивите в молекулярната биология.
Абонирайте се за нас в Google News.
