Европейската комисия обмисля даване на допълнителна фискална гъвкавост на страните членки, за да им осигури възможност да покриват разходите, свързани с рязкото поскъпване на енергията вследствие на войната в Близкия изток, съобщава town.bg. По данни, които циркулират в институцията, предложението предвижда отделяне на средства в еквивалент на приблизително 0,3% от брутния вътрешен продукт на всяка държава за мерки срещу енергийните шокове, като тези разходи да бъдат третирани извън текущата фискална рамка.
Идеята наподобява вече утвърдено изключение, използвано при увеличаването на бюджетите за отбранителни инвестиции, при което специфични разходи не се включват в официалния дефицит и не задействат наказателни процедури за прекомерен дълг. По аналогичен начин предложението за енергийни мерки би позволило на правителствата да предприемат краткосрочни интервенции за подпомагане на домакинства и фирми, стабилизиране на пазара и смекчаване на последиците за икономиката, без това да се отразява автоматично на фискалните индикатори.
Предложението, което все още е в етап на обсъждане в Комисията, поставя акцент върху временното и целево предназначение на средствата — те да са предназначени изрично за мерки, свързани с енергийни цени, и да не се използват за общи разходни увеличения. Според замисъла подобен регламент би улеснил координацията между националните политики и европейските цели за стабилност, като същевременно предостави възможност за бърза реакция при внезапни енергийни кризисни ситуации.
В различните държави членки очакванията са, че такова изключение ще бъде посрещнато с разнообразни гласове — от подкрепа от страна на правителствата, които искат да защитят икономиките си и социалните си системи, до предупреждения от представители на финансовата общност за рисковете от отслабване на фискалната дисциплина. Анализатори отбелязват, че и досега Европейският съюз е прилагал временни правила за конкретни политики, но всяка нова стъпка изисква подробни критерии за прозоречност, контрол и времеви рамки, за да се избегне трайно разширяване на публичните разходи.
За редица страни, особено тези с ограничени буфери или с високи енергийни зависимости, възможността да използват допълнителни средства без натиск от правила за дефицит може да окаже непосредствено облекчение. От друга страна, критиците ще настояват за ясни механизми, които да гарантират, че парите ще бъдат изразходвани ефективно, насочени към уязвимите групи и към инвестиции, които повишават енергийната ефективност и дългосрочната устойчивост.
В следващите седмици в институциите на ЕС се очакват технически и политически разговори, които да доуточнят параметрите на предложението — как точно ще се измерва допустимият обем (примерно 0,3% от БВП), кои видове разходи ще попадат в изключението, както и какви отчетни правила ще бъдат въведени. Решението ще има пряко влияние върху националните бюджети и върху начина, по който държавите ще могат да защитават гражданите и икономиките си в период на повишена енергийна несигурност.
Новината попада в рубриките с важни новини и ще бъде следена отблизо от финансовите екипи и бюджетните власти в държавите членки, както и от обществеността. Таун.бг и други медии ще отразяват по-нататъшните етапи на политическото съгласуване и евентуалното формализиране на мерките в законодателни предложения.
Източник: Блумбърг
Абонирайте се за нас в Google News.
