България трябва да има увереността да защитава собствените си приоритети, дори когато те не съвпадат напълно с позициите на останалите държави в Европейския съюз. Това заяви проф. Даниел Вълчев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“, поставяйки акцент върху ролята на институциите при формирането на националната политика.
Според него ключовият въпрос е кой определя националния интерес на страната – избраните от гражданите представители или управляващите, които смятат, че разполагат с по-добра преценка за посоката на развитие на държавата.
Коментирайки механизмите на вземане на решения в Европейския съюз, Вълчев подчерта, че твърдото поставяне на даден въпрос не означава непременно безусловно отстояване на позицията до край. По думите му европейската политика често се основава на компромиси и взаимни отстъпки между държавите членки.
По темата за войната в Украйна той отбеляза, че Европа все още не е дала ясен отговор как вижда края на конфликта и какви конкретни действия трябва да бъдат предприети, за да се постигне желаната стратегическа картина през следващите години.
Вълчев изрази скептицизъм към санкции, които според него имат предимно символичен характер. Като пример посочи идеята за санкциониране на руския патриарх Кирил, която по думите му не би довела до реален практически резултат.
Той направи и оценка на настоящото управление, като заяви, че за първи път от дълго време изпитва спокойствие относно представянето на България на европейската сцена. Според него страната вече демонстрира по-ясно и последователно присъствие в Брюксел.
В разговора беше засегната и темата за предстоящите президентски избори. Според Вълчев е вероятно повечето кандидати да бъдат издигнати от инициативни комитети, а не директно от партийни структури.
По повод появилата се информация за възможна кандидатура на Андрей Гюров той коментира, че подобен подход е по-скоро резултат от политически прагматизъм, отколкото от стратегическо решение. Според него не всички политически сили в демократичния спектър биха застанали единодушно зад такава кандидатура.
Вълчев определи Гюров като сериозен претендент, но постави въпроса дали подобна фигура би била удобна за част от лидерите в съответното политическо пространство и дали няма да предизвика вътрешни напрежения.
Коментирайки бъдещите ходове на „Прогресивна България“ за президентската надпревара, той изрази мнение, че за управляващите по-важно е да избегнат поражение, отколкото непременно да наложат конкретна личност за държавен глава.
Според Вълчев българските избиратели традиционно търсят политически баланс и рядко концентрират цялата власт в ръцете на една политическа сила. Именно затова президентските избори остават трудно предвидими и често поднасят изненади, независимо от моментното разпределение на политическите влияния.
