Черна гъба с научно наименование Cladosporium sphaerospermum расте по вътрешните стени на един от най-радиоактивните обекти в света – атомната електроцентрала в Чернобил – и изглежда използва йонизиращата радиация, за да просъществува. Откритието, което привлече вниманието на научната общност, предлага възможни приложения от локално почистване до живи щитове за космически мисии и вече е сред важните новини в научните кръгове.
Първите систематични наблюдения датират от края на 1990-те, когато екип от микробиолози, воден от Нели Жданова от Украинската национална академия на науките, огледа под саркофага на повредения Четвърти блок и документира общност от гъби. Открити бяха общо 37 вида, всички с тъмен, почти черен пигмент, обясняван с високо съдържание на меланин. Учените отбелязват, че липсата на хора в зоната допълнително е променила екосистемата и е създала ниша за организми, които могат да издържат на екстремно йонизиращо лъчение.
По-късни експерименти в лабораторни условия, ръководени от екип с участието на радиофармаколога Екатерина Дадачова и имунолога Артуро Касадевал, показаха неочаквани резултати: Cladosporium sphaerospermum не само не бе увредена от силно лъчение, но под негово въздействие демонстрира ускорен растеж. От това прозизлезе хипотезата, че меланинът в гъбата не само неутрализира радиацията, а може да я превръща в енергия чрез процес, сравняван с фотосинтезата при растенията. За това явление изследователите въвеждат термини като радиосинтеза или радиотрофия.
Идеята получи допълнителна проверка извън Земята през 2022 г., когато проби от C. sphaerospermum бяха монтирани отвън на Международната космическа станция (МКС) и изложени на космическа радиация. Наблюденията от сензорите под стъклени покрития показаха, че слой от гъби намалява интензитета на част от лъчението. Резултатът породи предложения за използване на живи гъбни покрития като допълнителен защитен слой за астронавти или за бъдещи обиталища на Луната и Марс.
Въпреки впечатляващите данни, научните мнения остават разделени. Екипи от университети, включително учени, свързани със Станфордския университет, предупреждават, че досега не е изолиран конкретният метаболитен път, който да докаже безспорно, че гъбата преобразува радиация в химическа енергия по начина, по който растенията използват светлината. Още не е ясно дали наблюдаваният ускорен растеж е резултат от активна употреба на радиацията за метаболизъм, или представлява по-скоро адаптивен отговор на стрес, при който меланинът играе предимно защитна роля.
Дебатът между теории и експериментални доказателства не променя факта, че откритието разширява представите за границите на живота и за възможностите на биологични организми да адаптират функции в екстремни среди. Прецизните механизми остават предмет на допълнителни лабораторни изследвания и генетичен анализ, които да потвърдят дали става дума за нов вид метаболитно използване на радиацията или за комплексна защитна стратегия.
Новината предизвика интерес и в медиите, където темата фигурира като едни от водещите новини за научни открития. За подробности по проучванията и последните експерименти съобщава town.bg, а в професионалната общност темата се коментира като потенциално важно постижение с приложения както на Земята, така и извън нея. В същото време думите „таун.бг“ и други заглавия в бранша помагат да се популяризира широката дискусия за рисковете и ползите от използването на живи организми в технологии за защита от радиация.
Каквато и да е крайният отговор, наблюдението на Cladosporium sphaerospermum в Чернобил остава пример за устойчивост и адаптация на живот, който установява нови граници пред това какво считаме за негостоприемна среда. Следващите изследвания ще определят дали откритието ще се превърне във функционално решение за защита на хора и техника в райони с повишено ниво на радиация или в дългосрочни космически мисии.
Абонирайте се за нас в Google News.
