Екип астрономи анализира рядка планетна система в Млечния път, която по своята конфигурация и свойства се отличава коренно от моделите, познати от Слънчевата система. Обектите в нея включват червено джудже с маса около 40 процента от масата на Слънцето, около което орбитира кафяво джудже, а около него обикаля газов гигант, открит с помощта на Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили — системата се намира на приблизително 71 светлинни години от Земята, съобщава town.bg.
Учените подчертават, че именно комбинацията от типове тела и относителните им маси поставя под въпрос стандартните термини. Ако се използва аналогия със Слънчевата система, тяло, което обикаля друго тяло, което от своя страна обикаля звезда, би се нарекло луна или екзолуна в извънслънчев контекст, но откритият екзоспътник не наподобява нито една позната луна в нашата система по състав и размери. Новата находка е много по-масивна и по-голяма от обичайните спътници, което кара авторите да предпочитат временния термин „екзосателит“ до изработване на официална дефиниция.
В проучването, в което участват членове на изследователската група за екзолуни YEMS и учени от Университета „Диего Порталес“ в Чили, водещ автор е докторантът Кевин Хой. Той посочва, че откритието разширява границите на използваната терминология и поставя предизвикателство пред класификациите, създадени въз основа на наблюденията в Слънчевата система. Съавторката Алис Цурло, астрофизик и директор на YEMS, заявява, че екипът умишлено не нарича обекта „луна“, защото той е много по-масивен и орбитира кафяво джудже — междинен обект между планета и звезда.
Спецификите, извлечени от наблюденията с VLT, сочат, че екзопланетата в системата има маса най-малко 90 процента от тази на Юпитер и обикаля кафявото джудже на всеки 170 дни. По-екзотичният спътник, който обикаля кафявото джудже, е описан като около 33 пъти по-масивен и с 50 процента по-голям диаметър от Юпитер, като същевременно е значително по-горещ. Тъй като системата е млада, кафявото джудже все още излъчва остатъчна топлина от формирането си.
Откритието предизвиква въпроси за произхода на екзоспътника. Учените разглеждат две основни възможности: той да е формиран директно в акреционен диск около кафявото джудже, подобно на формирането на планети около звезди, или да е бил прихванат по-късно чрез гравитационно взаимодействие. И в двата случая механизмите биха изисквали промяна на теоретичните модели, за да се обясни как възниква подобен масивен и голям спътник.
Авторите отбелязват, че макар да са открити над 6300 екзопланети, търсенето на екзолуни остава много по-трудно, като до момента са идентифицирани едва няколко кандидата. Това прави настоящата система особено ценна за изследвания, тъй като предлага възможност да се проследи непозната до момента еволюция на комплекси с множество тела. Екипът предвижда използване на теоретични модели и допълнителни наблюдения, за да установи честотата и условията за формиране на такива системи и дали са рядкост или по-разпространени, отколкото се предполага.
Учените описват системата като „странна“ и вероятно резултат от динамична и хаотична история, която е довела до сегашните орбитални конфигурации. Изясняването на нейния произход и на природата на масивния екзоспътник ще помогне за уточняване на критериите за класификация на тела, които не се вписват лесно в съществуващите групи. Натрупаните наблюдения ще бъдат от значение за бъдещи дискусии в астрономическата общност и за разработване на нови термини и дефиниции в областта.
В контекста на тези важни новини наблюдението привлича вниманието както на академичните среди, така и на широката публика, проявяваща интерес към новини за космоса; част от информацията циркулира и в други източници, включително таун.бг, които отразяват подробностите от изследването.
Източник: Ройтерс
Абонирайте се за нас в Google News.
