Законопроект за регулиране на големите търговски вериги ще влезе в Народното събрание до края на годината. Това обяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски в ефира на „Денят започва“. Според него България е единствената държава без подобна уредба.
Министърът уточни, че бъдещият закон трябва да определи работното време на веригите, дали и къде могат да отварят магазини, както и каква площ да имат обектите им. Той даде пример със София, където два еднакви магазина на една верига понякога се намират на 500 метра един от друг, а около тях се появяват още два. Според Абровски това води до задръствания и по-висок шум.
Министърът разказа и за разговор с представител на една от веригите, който му съобщил за планирани инвестиции в България в размер на 150 милиона евро. Абровски го попитал дали тези средства няма да бъдат възвърнати чрез надценките, плащани от българските граждани. Отговорът бил, че събеседникът му не се е замислял по въпроса.
Проверки във всеки магазин на една от веригите
Абровски съобщи, че в рамките на три дни – вчера, днес и утре – държавните институции проверяват всеки обект на една от четирите големи вериги. По думите му целта не е да се прогонва някой, а да се гарантира, че хората купуват качествена, здравословна и безопасна храна, както и да се изясни как се формират цените.
„Искаме да видим как се получава това ценообразуване, че в Люксембург млякото да бъде по-евтино, отколкото в София“, заяви министърът.
На фона на данните, че инфлацията в България отново се ускорява, държавата е започнала цялостна проверка на веригата на доставки в двете посоки. Целта е при влизане в търговски склад да е ясно откъде идва стоката. Институциите проверяват дали продукция, произведена в Гърция, не се етикетира като българска, което изкривява подпомагането и вреди на родните земеделци, както и дали няма неконтролирани надценки още в отношенията между търговците.
Износът на зърно и транспортните разходи
Министърът беше категоричен, че доставките не са нарушени, а изключителната икономическа зона на страната, която по думите му е част от териториалните ни води, е напълно безопасна и кораби с българско зърно преминават през нея спокойно.
Затрудненията с износа, за които сигнализира браншът, според Абровски се дължат на скъпото гориво и поскъпналия превоз от Видин до Варна. Цената на зърното край Варна е по-висока, докато във Видин тя се намалява с транспортните разходи. Става дума за 5 милиона тона – при камиони от по 22 тона това означава десетки хиляди курсове, които при липсата на магистрала сериозно натоварват пътя.
За да се облекчи износът, се проверяват всички гари с кантари. Идеята е да се възстанови практиката отпреди 1989 г. и зърното да пътува до Варна по железницата. Така, докато бъде построена магистралата, ще се намали трафикът на камиони, ще падне цената на транспорта и производителите ще получат глътка въздух.
Запитан дали ще има компенсации заради скъпите горива при превоза, министърът обясни, че такива помощи са насочени към самото производство, а не към транспорта, с който се занимават търговците. Държавата е осигурила 170 милиона държавна помощ, от които 100 милиона са за разликата в цената на горивата между 2025 и 2026 г. Още 80 милиона ще компенсират разликата в цената на торовете.
Новото подпомагане срещу сушата
Абровски коментира и промяната в начина на подпомагане, която вече предизвика недоволство и протести на животновъди заради помощта за суша. Той припомни, че при встъпването на екипа му в длъжност България е била изправена пред риск да върне на Брюксел 62 милиона евро – нещо, което според него би било престъпление от държавническа гледна точка.
Затова министерството е задействало мярка, никога досега не прилагана у нас. Тя позволява подпомагане при катастрофично събитие през 2025 г. – в случая сушата – на стопаните, които докажат загуба на поне 30% от продукцията. Производството през 2025 г. се сравнява със средното за периода 2020–2024 г., като най-високата и най-ниската година се изключват, а от останалите три се изчислява средноаритметичната стойност. Изчисленията се базират на данните, подадени от самите производители.
По думите на министъра проблемът е, че у нас средствата досега винаги са се раздавали „на калпак“ – на глава животно или на декар, и земеделците са свикнали всички да получават поравно, независимо къде има реална нужда. Сега това не е възможно, тъй като самата Европейска комисия променя модела на подпомагане.
Абровски посочи, че всяка година през министерството минават над 1,7 млрд. евро, а до 31 декември т.г. на земеделците ще бъдат изплатени 1,7 млрд. – близо една трета от бюджета на Здравната каса. Според него раздаването на пари без критерии от 2007 до 2025 г. е изкривило производството, вместо да го структурира.
За да има баланс и да не се създаде хаос след 19 години равномерно разпределение, стопаните, които няма да получат помощ по новата мярка, ще бъдат подпомогнати по схемата „де минимис“. Министърът добави, че от тук нататък и през следващата година основен приоритет на ведомството ще бъдат водата и напояването, включително дигитализация на каналите и тръбите.
