България може да се изправи пред сериозен недостиг на вода в някои региони, особено в зони с висока гъстота на население и водоемко производство. Това показва анализ на Министерството на околната среда и водите от май 2025 г., който подчертава, че въпреки общото количество водни ресурси, страната не разполага с равномерно разпределени и леснодостъпни водоизточници.
Според данните, макар България да има достъп до около 100 милиарда кубични метра вода годишно, 75% от тях идват от река Дунав и не са подходящи за питейни нужди поради транзитния им характер. Това оставя страната с ограничен ресурс от пресноводни източници, формирани от баланса между валежи и изпарение.
Ограниченият ресурс и климатичните предизвикателства
Проф. Емил Гачев от БАН обяснява, че България попада в т.нар. „валежна сянка“ на Европа и страда от ограничено количество валежи. Климатичните промени в последните години допълнително намаляват обемите на подземните и повърхностни води. Освен това географското разположение на страната, с вододел между Черноморския и Егейския басейн, възпрепятства формирането на големи реки на територията ни.
Над 60% загуби на вода – тревожна статистика
Най-сериозният проблем обаче остава загубата на вода по водопреносната мрежа. България е на последно място в ЕС, с над 60% загуби от водоснабдителните системи, най-вече заради остаряла и амортизирана инфраструктура, отчита МОСВ. В периода 2018–2022 г. са регистрирани 200 населени места на воден режим.
През 2023 г. 53,6% от водите, иззети за напояване, са останали неоползотворени, съобщава Министерството на земеделието. Според проф. Гачев, 20% от течовете водят до 80% от загубите, което налага спешни инвестиции в модернизация чрез европейски субсидии.
Рискови зони и бъдещи заплахи
По данни на Европейската комисия, Югоизточна, Източна и Северна България са с най-висок риск от засушаване при неблагоприятни климатични условия. Южна и Западна България засега остават в относително стабилно положение. Въпреки това се очаква водните ресурси да намаляват в резултат на глобалното затопляне, което води до неравномерно разпределение на валежите, повишено изпарение и засушавания.
Експерти препоръчват по-ефективно използване на водните ресурси – включително повторна употреба на отпадъчни води, събиране на дъждовна вода, и изграждане на пречиствателни и напоителни системи с висока ефективност.
Макар официалните институции да посочват, че България има достатъчно водни ресурси за текущите нужди, неравномерното разпределение, климатичните рискове и лошата инфраструктура поставят страната пред реален риск от воден дефицит. Експертите призовават за спешни инвестиции и стратегическо планиране, за да се гарантира устойчиво управление на водата в бъдеще.
