Екип от учени при Виенския университет съобщи пробив в археологията и генетиката след извличане и секвениране на древно човешко ДНК от микроскопична почвена проба от пещера Ел Мирон в Северна Испания, датирана на около 22 000 години, съобщава town.bg. Откритието, публикувано в научен журнал, показва, че дори когато липсват кости или зъби, земните отлагания могат да съхраняват информативни генетични следи за древни хора и популации.
Пробата, взета от седимент в пещерата, е била толкова малка, че авторите посочват размер, сравним с няколко зрънца ориз. За да получат възможно най-чиста и пълна генетична картина, изследователите са секвенирали същия материал около 100 пъти поред, филтрирайки над един милиард отделни ДНК фрагмента. В процеса е бил отделен и контролирано елиминиран съвременен човекоподобен материал, за да се гарантира, че анализът отразява действителни древни следи, а не замърсяване.
Извлечената и реконструирана генетична информация е ядрено ДНК, което е особено значимо: докато по-рано от почви по-често са получавали митохондриално ДНК, предаващо се по майчина линия, настоящият подход позволи да се секвенира ядрено ДНК, носещо наследствените белези и от двамата родители. Това дава много по-богата и информативна картина за произхода, пола и физическите характеристики на хората, чиито клетки са оставили следи в седимента.
Анализът на получените генетични данни показва, че индивидите, които са пребивавали в Ел Мирон по време на последния студен пик, принадлежат към западна генетична група. Тези хора са характеризирани като със западен (уестърн) произход и, според реконструкцията от ДНК, са имали тъмна кожа, тъмна коса и кафяви очи; сред засечените следи преобладавали мъжките генетични маркери. Учените интерпретират част от открития материал като останки от люспи кожа, влакна коса или капки кръв, попаднали в почвата от хора, които са търсили убежище в пещерата през най-студения период от последния ледников максимум.
Новият протокол за извличане на седиментно древно ДНК, известен в статията като метода sedaDNA, променя традиционните граници на археогенетиката. Технологията дава възможност за изучаване на генетичната структура на древни популации дори при пълен дефицит на фосилни останки, което отваря пътеки за редица изследвания, посочват авторите. Сред потенциалните приложения са проследяване на миграционните маршрути на ловци-събирачи, анализ на взаимодействията между различни групи и проследяване на разпространение на заболявания и промени в диетата в дълбока древност.
За да позиционират своята находка в контекста на палеогенетичните данни на Европа, изследователите сравняват полученото ДНК със сериите от предишни проби, включително генетични данни от жена от Франция на около 31 000 години и зъб от северна Испания датиран на 25 000 години. Докато по-ранните проби показват известен източен компонент, отразяващ смесване на популации в различни региони на континента преди и около пика на заледяването, материалът от Ел Мирон показва доминиращо западен произход. Това подсказва, че населението в югозападна Европа в периода между 30 000 и 20 000 години преди настоящето е запазило относителна генетична устойчивост и не е било напълно заменено от други групи през ледниковия период.
Описаната методика и резултатите представляват важни новини за археологическата общност и генетичните изследвания, като дават инструмент за разширяване на картата на човешкото присъствие там, където досега липсваха кости или други директни останки. Откритието поставя основа за бъдещи проучвания, които биха могли да реконструират движението и социалните връзки на древните хора в Европа с по-голяма детайлност.
Постижението вече предизвиква интерес и като демонстрация на потенциала на sedaDNA за извличане на високоинформативни биомолекулярни данни от минимални проби, което ще бъде от значение за следващите поколения проучвания в археологията и палеогенетиката. Тези важни новини биха могли да променят подхода към изследване на много обекти, където традиционните археологически методи остават ограничени; таун.бг следи развитието на темата и ще продължи да информира за последващи стъпки в изследването.
Абонирайте се за нас в Google News.
