България официално става 21-ата страна от Европейския съюз, която се присъединява към Еврозоната – важна крачка в европейската интеграция на страната. Новината идва на фона на продължаващ обществен дебат относно ефекта от преминаването от лев към евро, въпреки че страната ни е обвързана с фиксиран курс още от 1997 г.
„Ние на практика вече сме с евро повече от 20 години. Това, че валутата се нарича лев, не променя факта, че сме фиксирани към еврото. Преминаването е логична стъпка и няма нищо драматично в нея“, коментира енергийният експерт Явор Куюмджиев.
Той подчерта и икономическите ползи, които ще има бизнесът: „Българските предприятия и държавата търгуват на международни пазари в евро – електроенергия, въглеродни емисии и др. Дори малките комисионни при обмяна водят до загуби от милиони годишно. С въвеждането на еврото, тези разходи ще отпаднат и ще се повиши конкурентоспособността на страната.“
В същото време Куюмджиев изрази скептицизъм относно други енергийни проекти, като изграждането на седмия блок на АЕЦ „Козлодуй“, за който министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че трябва да заработи до 2033 г. България ще финансира 20-30% от проекта, който ще използва американската технология AP1000, и ще е първата в ЕС с такъв реактор.
„Песимист съм. Вече са наляти 1,8 млрд. лв. в компанията ‘АЕЦ Козлодуй – Нови мощности’, от които 700 млн. отидоха за проекти, без да е ясно колко точно ще струва целият строеж. Министърът говори за 16 млрд. лв., но кой може да прогнозира какво ще се случи след 10-15 години?“, запита експертът.
По отношение на цените на горивата, Куюмджиев добави, че бензинът в България е сред най-евтините в Европа – около 1,18 евро за литър, като само Босна предлага по-ниски цени. Навсякъде другаде в ЕС горивата са с 20-30% по-скъпи, с изключение на Русия и Беларус.
Присъединяването към Еврозоната се очаква да има дългосрочен положителен ефект върху макроикономическата стабилност на страната, въпреки текущите предизвикателства и резерви по други ключови проекти.
