Случаят, в който мъж с температура 37,3°C ляга на легло и драматизира състоянието си, докато жена с 38,5°C продължава да готви, чисти и да полага труд на пълен работен ден, е добре познат в ежедневието и често се превръща в шега. Д-р Светлана Каневска, терапевт и професор по медицина на дълголетието, разглежда явлението от медицинска гледна точка и посочва както биологичните, така и социалните причини зад различното поведение при болест, информира събитието за новини и анализи, съобщава town.bg.
Температурата на тялото не е неизменна величина: тя се променя през денонощието и зависи от хранене, физическа активност, сън и начина на измерване (под мишницата, в устата или ректално). За клинично приета треска при възрастни се счита стойност от 38°C нагоре. Показател като 37,3°C може за един човек да е в границите на нормалното, а за друг да бъде първи сигнал за инфекция. Каневска подчертава, че термометърът регистрира само топлинна реакция, но не отразява субективни симптоми като главоболие, мускулни болки, втрисане, слабост или гадене — фактори, които определят доколко тежко се чувства един пациент и дали ще потърси почивка.
По отношение на имунитета половият белег има значимо влияние чрез половите хормони, хромозомните различия и метаболизма. Женският организъм средно произвежда повече антитела след инфекция или ваксинация, а вродените и придобити имунни реакции при жените често са по-интензивни. Тази по-силна защита обаче има своя цена: по-активният имунен отговор може да ускори контрола върху вируса, но отделянето на имунни молекули, цитокини, предизвиква силна ломота, болки в ставите и силна отпадналост. Този механизъм също обяснява по-честото срещане на автоимунни заболявания при жените.
Хормоните играят роля в сложните взаимодействия между организма и вирусите. Естрогените са показали способността да забавят размножаването на някои вируси — посочен е пример със сезонния грип А в клетки на носната лигавица. Тестостеронът от своя страна може в някои условия да намалява антитялообразуването, но при други наблюдения да облекчава възпалителните процеси. Каневска подчертава, че връзките между хормони и имунитет са многопластови и не позволяват опростени заключения като „тестостеронът пречи, а естрогенът пази“.
Социалните фактори имат допълнителна тежест при обясняване на поведението по време на болест. Жените, които продължават работата си или домакинските ангажименти при повишена температура, често не го правят от липса на симптоми, а поради семейни отговорности, заетост или обществен натиск. Обратно, мъжете по-често съобщават открито за оплакванията си и търсят почивка, което подхранва популярния стереотип за „мъжката настинка“.
Терминът „мъжка настинка“ — man flu — придоби широка популярност и дори бе включен в английски речници. Научният интерес към него нарасна след хумористична публикация в коледния брой на списанието BMJ през 2017 г., където авторът събра данни за биологичните различия в имунитета. Текстът имаше ироничен тон и не представляваше клинично доказателство, че мъжете физиологично страдат повече от една и съща респираторна инфекция.
Заключението на експертката е, че имунните отговори при мъжете и жените действително се различават, но изходът от инфекцията — дали човек ще „прекара настинката на крак“ или ще остане в леглото — зависи от множество фактори: конкретния вирусен щам, възрастта, общото здравословно състояние, нивата на стрес и най-вече от субективния начин, по който мозъкът възприема болката и неразположението. Тези нюанси са част от важни новини за общественото здраве и дават основание да се избягват общи клишета, докато се вземат предвид индивидуалните обстоятелства и отговорности, отбелязва д-р Каневска в коментара си за таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
