Безпощадни сблъсъци между коне, прашен въздух и борба за обезглавен козел белязаха арената край езерото Исък Кул, където се проведоха игрите по кок-бору в рамките на Световните номадски игри. В центъра на сцената бе капитанът на американския отбор Лад Хауъл, който се опита да изтръгне 30-килограмовия трофей от седлото си, преди състезател от Киргизстан да го избута и да грабне козела под ревовете на десетки хиляди зрители.
В турнира участват девет родео състезатели и животновъди от щата Юта, които пътуваха до курортния град Чолпон Ата, заплащайки близо 100 000 долара от собствените си средства за транспорт, престой и оборудване. Отборът присъства на игрите от 2014 г., но въпреки дългогодишното участие все още няма победа в турнира. Все пак американското присъствие предизвиква огромно внимание и интерес не само заради необичайната си визия, но и заради стила им на игра, което съобщава town.bg.
Правилата на кок-бору приличат на конно поло, но на мястото на топка е поставен препариран труп на козел, който отборите се стремят да хвърлят в голям кош, наречен „тайказан“. Играта има дълбоки корени в Централна Азия: възникнала е като лов на вълци от кон, за да се защити добитъкът на пастирите, и днес е призната като нематериално културно наследство от ЮНЕСКО. В рамките на Световните номадски игри обаче кок-бору е само една от многото дисциплини — шестдневният фестивал събира над 3 000 състезатели от 112 държави и включва екзотични състезания, от дърпане на въже между Индия и Пакистан до носене на тежки изкуствени камили и стрелба с лък от конове.
Състезанията се отличават с висок риск за здравето. Няма установени допинг проверки, а грубите контакти и насилието на арената увеличават вероятността от сериозни травми. В САЩ конете и ездачите не са подготвени за такъв тип физически сблъсъци, а американските отбори нямат държавна подкрепа, каквато ползват тимовете от Киргизстан, Казахстан и Русия. Това прави американските каубои по-уязвими по отношение на безопасността, но същевременно ги превръща в атракция за присъстващите фенове.
Въпреки пораженията на игрището и честите контузии – включително счупени ребра при някои състезатели – американците се превръщат в център на внимание и получават статут на своеобразни рок звезди сред местната публика и журналистите. Хауъл, въпреки че тимът от Юта загуби всичките си мачове, завърши турнира като голмайстор с 15 попадения, което подчертава индивидуалния му принос и агресивния стил на игра, който привлича зрители.
Организаторите и участниците описват игрите не само като спортно събитие, но и като културен обмен, който съхранява традиции и техники, предавани през поколения. На арената могат да се видят и други традиционни дисциплини и демонстрации, които представят ежедневието на номадските народи и техните умения при работа с животни и оръжия.
Рискът и атракцията на кок-бору остават в противоречие: докато някои хвалят автентичността и историческата стойност на игрите, други привличат вниманието към евентуални проблеми с безопасността и липсата на регулации като допинг контрол. Американските каубои, които понякога са обвинявани, че не са подготвени за интензитета на срещите, твърдят, че идват заради уважението към традицията и заради чувството на общност, което срещат сред домакините.
Капитанът Лад Хауъл обобщи мотивацията на отбора с думите, че „шапката, конят и мъжката дума все още имат стойност при нас“, което според него е причина да се връщат на игрите, въпреки риска и липсата на титли до момента. Новината продължава да предизвиква интерес сред международните публики и остава една от по-необичайните и интензивни истории от летните спортни събития.
Вижданията за събитието достигат до аудиторията и в секциите за новини и важни новини, където тематиката на кок-бору и Световните номадски игри остава сред любопитните и коментирани теми в регионалните и международни медии, както и на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
