България вече не е част от международния „сив списък“ на държавите със стратегически слабости в борбата с прането на пари и финансирането на незаконни дейности. Решението е взето на пленарно заседание на Групата за финансови действия (ФАТФ) в Париж. Новината беше съобщена от министър-председателя Румен Радев, който е бил официално уведомен от министъра на правосъдието Найден Николов. Информацията беше разпространена от пресцентъра на Министерския съвет.
Премиерът определи решението като важен пробив за международния имидж на България, който може да има положителни последици за икономиката, инвестиционния климат и финансовите възможности на гражданите.
Изваждането от списъка беше сред основните приоритети, заложени в управленската програма на кабинета. Радев подчерта, че за първи път в правителствената програма е отделено специално място на премахването на олигархичния модел и противодействието на корупцията.
По думите му именно този ангажимент е бил оценен положително по време на личната му среща с ръководството на ФАТФ през септември. За постигнатия резултат са допринесли предприетите от кабинета мерки и законодателните промени, приети от настоящото Народно събрание.
Как България попадна в „сивия списък“?
Пътят до днешното решение започва през 2021 г., когато страната получава официално предупреждение за установени недостатъци в системата за противодействие на прането на пари. През 2023 г. България е включена в списъка заради стратегически слабости, натрупани в продължение на 10 години, особено в областта на борбата с корупцията и финансовите престъпления.
Според Румен Радев предишните опити за излизане от списъка не са дали резултат заради недостатъчна политическа решимост и липса на необходимата експертиза.
Присъствието в него е създавало сериозни репутационни проблеми за страната и е затруднявало финансовите отношения с международни партньори. Последиците са се усещали както от компаниите, така и от обикновените граждани.
По-лесни международни преводи и повече възможности за бизнеса
Изваждането на България от списъка се очаква да подобри доверието на международните финансови институции към страната и да облекчи извършването на трансгранични плащания.
Според премиера положителният ефект може да се прояви в няколко основни направления:
- Повишено доверие от страна на чуждестранните инвеститори и създаване на условия за нови инвестиции.
- По-добри възможности за развитие на бизнеса и разкриване на работни места.
- По-малко административни и финансови пречки при международните разплащания.
- По-силна конкуренция и ограничаване на сивата икономика.
- Подобрена защита на гражданите и компаниите от финансови злоупотреби и измами.
- По-бързо и по-лесно получаване и изпращане на средства от и към чужбина.
Радев подчерта, че решението ще сложи край на редица затруднения, с които българските граждани са се сблъсквали при обслужването си от чуждестранни банки.
По думите му досега не са били рядкост допълнителните проверки, унизителното отношение и дори отказите за извършване на определени финансови операции.
Особено важна е промяната за българите, които работят в чужбина и изпращат пари на своите близки, за студентите, плащащи университетски такси зад граница, както и за хората, които получават възнаграждения от чуждестранни компании и организации.
Важна крачка към членството в ОИСР
Министър-председателят благодари на всички институции и експерти, участвали в процеса по изпълнение на международните изисквания.
Той определи решението на ФАТФ като доказателство за подобряването на институционалната стабилност на България и като съществена стъпка към присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Радев подчерта, че постигнатият резултат не трябва да бъде възприеман като окончателен край на реформите. Правителството ще продължи работата по укрепване на механизмите за противодействие на корупцията, финансовите престъпления и прането на пари.
„Нашите усилия няма да спрат дотук“, категоричен беше министър-председателят.
Решението за изваждането на България от „сивия списък“ бележи важен момент за международното финансово положение на страната. Предстои обаче да стане ясно доколко бързо положителните промени ще се усетят в ежедневните разплащания, инвестициите и работата на българския бизнес.
