Народното събрание стартира днешното си пленарно заседание с разглеждане на промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Целта на промените е облекчаване на административните процедури при проектирането и управлението на пристанищата за обществен транспорт.
С новата редакция заявителите вече няма да бъдат задължени да прилагат документи, удостоверяващи изпълнението на процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Достатъчно ще бъде да посочат номера, датата и органа, издал съответния административен акт. Задължението за служебното събиране на актовете остава на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Други промени уреждат специфични случаи за изменение на генералните планове на пристанищата и законово регламентират вписването на търговци в Регистъра на пристанищните оператори, което досега беше уредено само в наредба.
Заседанието беше временно прекъснато след половин час заради пропаднал кворум, като „Възраждане“ бойкотираха пленарното заседание, заявявайки, че през септември ще влизат в зала само за свои закони или при вот на недоверие.
След възобновяване на заседанието депутатите приеха законопроекта на второ четене. Стела Николова от „Продължаваме промяната“ не подкрепи промените, като предупреди за риск от разпарчетосана пристанищна инфраструктура и призова за по-държавнически подход. От ГЕРБ-СДС обаче подкрепиха проекта, след като бяха приети техни предложения в Комисията по транспорт и съобщенията, отбеляза Андрей Рунчев.
Според приетите промени терминът „земни маси и дънни утайки“ се заменя с „драгажни маси“, като драгиране ще се разрешава само в райони, определени от директора на басейновата дирекция и съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията. Наредбата ще регулира условията, реда и контрола при извършването на драгиране, за да се осигури устойчиво управление на морските пространства.
