Според преданието, Света Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия по времето на римския император Максимиан. Образована и красива, тя поставила изискване да се омъжи само за човек, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Не откривайки такъв сред кандидатите, тя била насочена от майка си към отшелник, който я посветил в християнството.
Екатерина се изправила срещу императора, опитвайки се да го убеди да спре гоненията срещу християните. Тя успяла да обърне към вярата много мъдреци и дори съпругата на императора, които впоследствие били убити. За нейната непоколебимост била хвърлена в затвора, където продължила да разпространява християнството. Осъдена на смърт чрез разпъване на колело, чудо разрушило инструмента на мъчението. Екатерина била обезглавена през 305 година, а ангели отнесли тялото ѝ в планината Синай, където по-късно бил издигнат известният Синайски манастир.
В България Света Екатерина се почита на 24 ноември, като в различни региони се свързва с предпазване от болести. В Пловдивско майките омесват погача и кравайче, които раздават за здраве или оставят за “Баба Шарка”. В Родопите светицата се тачи против тежки болести, като жените не работят и избягват остри предмети. В Странджа денят е известен като “Миши празници”, когато се раздават варени зърна, за да се “затворят очите” на мишките и да не вредят.
Главният символ на Света Екатерина е колелото с шипове, останало като знак за нейната непоколебимост и вяра.
