През лятото на 1994 г. в наказателната колония УБ-14/9 в Рубцовск, близо до границата с Казахстан, двама затворници извършиха убийство и разчлениха тялото на колега, след което предизвикаха обществено възмущение и серия от съдебни и експертни процедури. Делото, включващо имената на Александър Маслич, Алексей Голузов и жертвата Алексей Дзюба, попадна в центъра на важни новини за руската пенитенциарна система и социалните реакции в страната, съобщава town.bg.
По описанието на събитията тримата са били настанени в наказателния изолатор на колонията и са търсили начин да избегнат изолацията и строгия режим. Според разказите тяхната цел била да бъдат изпратени на психиатрична експертиза в Москва, защото очаквали, че диагноза за невменяемост би им осигурила преместване или смекчаване на режима. Първоначалният план предвиждал нападение над новопристигащ затворник, но този опит се провалил поради яростната съпротива на потенциалната жертва, който успял да бъде преместен.
След неуспеха Дзюба, според представените разкази, предложил радикална алтернатива: да извършат акт на канибализъм, който да шокира охраната и да доведе до незабавното им изпращане за експертиза. Маслич, който вече е имал присъди за убийства зад гърба си, приел идеята. Тъй като в килията не се появил друг затворник, Маслич и Голузов решили да приложат плана срещу самия Дзюба.
През юли 1994 г. Маслич и Голузов нападнали заспалия Дзюба. Маслич задушил своя съзатворник с кърпа, докато Голузов държал краката му. След смъртта на Дзюба двамата запалили малък огън и започнали да разчленяват трупа с подръчни средства, включително безопасна самобръсначка. В материалите от разследването се описва употреба на кръв и органи при импровизираната работа над тялото; част от органите били поставени в леген над огъня и имало опити за консумация, макар точният обем и характер на това поведение да останал спорен.
Въпросът дали двамата действително са консумирали човешка плът остана спорен по време на следствието. Някои свидетелства и доклади сочат, че Маслич се опитал да отхапе част от черния дроб, но не успял да го прогълне — органът бил открит с белези от зъби. Други данни сочат, че Голузов може би се въздържал от ядене. Част от разследващите и съдебните органи стигнаха до извода, че сцената е била частично инсценирана с цел да шокира охраната и да подкрепи искането за психиатрична оценка.
Поведението на Маслич пред експертите и по време на разпитите оформи ключов елемент в делото. При изпращането им за психиатрична експертиза двамата били прегледани от специалисти в Москва, които установили, че и двамата са вменяеми. Един от експертите, когото Маслич срещнал в периода след престъплението, описал затворника като свързан в речта, учтив и без признаци на психоза. По думите на експерта, Маслич бил дори склонен да обясни и да детайлизира своя план с цел да бъде обявен за невменяем — поведение, което съдействало за заключението на вменяемост.
Съдебният процес приключил през юли 1995 г., когато двамата обвиняеми били признати за наказателно отговорни. Голузов получил допълнителна присъда от 15 години затвор, а Маслич бил осъден на смърт. По-късно смъртната му присъда била заменена с доживотен затвор и той бил преместен в строго охранявано заведение. Според наличните данни Маслич излежава присъдата си в прословутия съдебен режим, където умира през 2015 г. при обстоятелства, които остават неясни.
Случаят в УБ-14/9 остава сред по-екстремните и обсъждани епизоди в практиките на руската пенитенциарна система и предизвиква дискусии за условията в изолаторите, механизмите за оценка на психичното здраве и възможностите за злоупотреба със системите за експертиза. Тази история продължава да се появява в криминалните хроники и понякога бива припомняна в новинарски обобщения като пример за крайните форми на престъпно поведение и манипулация на институциите, които са от интерес за читателите на новини и важни новини, включително и в пространството на таун.бг.
Абонирайте се за нас в Google News.
