Швейцария ще предостави 600 000 швейцарски франка чрез ЮНЕСКО за опазването и възстановяването на Киево-Печорската лавра – един от най-ценните исторически и религиозни комплекси в Украйна. Средствата са предназначени за възстановителни дейности след щетите, нанесени при руска атака през юни.
Новината беше съобщена на 16 август от делегата на Федералния съвет на Швейцария Жак Гербер.
По данни на украинските власти на 15 юни руски дрон „Шахед“ е поразил Успенския събор, който е част от комплекса, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В резултат на удара са нанесени поражения по части от храма и е избухнал пожар. Пожарникарите са успели да го овладеят, преди да бъдат нанесени сериозни конструктивни щети.
Още ден след атаката украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Швейцария е поела ангажимент да участва във възстановяването на лаврата. Това е станало след разговори със швейцарския президент Ги Пармелен.
Украинският външен министър Андрий Сибига определи швейцарската помощ като важен знак за международната подкрепа за опазването на украинското културно наследство. Той подчерта, че защитата на историческите паметници е свързана и със съхраняването на националната идентичност.
Помощта за Киево-Печорската лавра е част от по-мащабен ангажимент на Швейцария към възстановяването на Украйна. Страната планира да предостави общо 5 милиарда швейцарски франка за реконструкцията на Украйна до 2036 г., като 1,5 милиарда франка от тази сума са предвидени за периода до 2028 г.
Въпреки традиционния си военен неутралитет Швейцария подкрепя санкциите на Европейския съюз срещу Русия и е замразила руски активи на стойност най-малко 8,8 милиарда долара. След началото на пълномащабната война страната оказва на Украйна хуманитарна и икономическа помощ, както и подкрепа за възстановяването на разрушената инфраструктура.
Швейцарските власти определят тази политика като съвместима с неутралитета на страната, тъй като Берн не предоставя военно въоръжение на нито една от страните в конфликта. Законодателството на страната ограничава и износа на оръжия към райони, в които се водят бойни действия.
Киево-Печорската лавра е основана през XI век и е сред най-значимите православни и културни паметници в Източна Европа. Манастирският комплекс е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО и има важно място в историята на славянската православна традиция.
Историческите връзки между лаврата и България също са многовековни. Манастирът е бил значим център за разпространението на православна книжнина сред славянските народи, а неговите печатни издания са достигали и до българските земи.
През 1671 г. в Киево-Печорската лавра е отпечатана служба с житие на Свети Йоан Рилски, съставено от българския патриарх Евтимий. И днес в България се пазят богослужебни книги, отпечатани през XVIII век в лаврата на църковнославянски език, включително във фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1861 г. българският църковен деец архимандрит Йосиф Соколски се установява в манастира и участва в богослужебния му живот.
През 1912 г. българските учени Васил Златарски и Йордан Иванов откриват в Киев единствения известен до днес препис на слово на Свети Климент Охридски, посветено на Светата Троица и Страшния съд.
Така днешната подкрепа за възстановяването на лаврата има значение не само за опазването на украинското културно наследство, но и за съхраняването на паметник, чиито духовни и книжовни връзки с България се простират назад във вековете.
