Правителството на Румен Радев направи крачка назад по една от най-оспорваните бюджетни идеи, след като официално оттегли предложението за повишаване на лимита на държавния дълг с до 3,8 милиарда евро.
Решението беше обявено по време на заседание на Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси. Председателят на комисията Константин Проданов посочи, че промяната идва след засиления обществен и политически натиск, както и след консултации с финансовия министър Гълъб Донев.
По думите му идеята не се изоставя окончателно, а ще бъде внесена на по-късен етап от Министерския съвет, придружена с необходимите мотиви и съобразена със законовите изисквания. Така управляващите ще се опитат да избегнат критиките, че подобна стъпка не може да бъде реализирана чрез промени в действащия удължителен бюджет.
Опозиционните партии вече бяха заявили, че няма да подкрепят увеличаването на дълговия таван, което превърна темата в един от най-напрегнатите финансови спорове през последните седмици.
Въпреки отстъплението по въпроса за новия дълг, други спорни мерки остават в законопроекта. Сред тях са прекратяването на ковид добавката за новоотпуснатите пенсии и намаляването на държавното финансиране за политическите партии.
Паралелно с бюджетните дебати комисията одобри на второ четене и пакет от изменения, засягащи регулирането на икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти.
Новите текстове предвиждат по-строг контрол върху дейността на т.нар. особен търговски управител в дружества, които са част от стратегическата инфраструктура на държавата. Разширяват се правомощията на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, а съдът получава допълнителни механизми за контрол върху значими сделки.
Сред нововъведенията е задължение за ежемесечна отчетност от страна на особения търговски управител. Докладите за дейността на управляваните дружества ще трябва да се представят в кратки срокове пред ресорното министерство.
Предвижда се още съдебен надзор върху сделки, свързани с акции, дялове и имущество на стратегически предприятия. Според вносителите тези промени ще ограничат възможностите за злоупотреби, ще засилят прозрачността и ще намалят риска от финансови загуби за държавата.
