Минимална работна заплата от 660 евро, бюджетен дефицит над 4% и нов държавен дълг в размер на близо 6,5 млрд. евро са сред основните параметри, заложени в бюджетната рамка за 2027 г. Предложеното увеличение на най-ниското възнаграждение обаче предизвика критики заради опасения, че няма да компенсира поскъпването на живота.
Общинският съветник Ваня Григорова смята, че планираният ръст от малко над 6% е недостатъчен на фона на инфлацията.
„Ако генерираната инфлация през 2026 г. е около 6%, смятаме ли, че това ще спомогне за повишаване на жизнения стандарт на работещите? Очевидно не“, заяви тя пред Би Ти Ви.
Според Григорова минималната заплата трябва да достигне 690 евро — размер, за който настояват и синдикатите. По думите ѝ управляващите са имали възможност да предложат възнаграждение от 672 евро.
Тя уточни, че изпратеният в Брюксел документ представлява бюджетен план, а не окончателен проект на държавния бюджет. Според нея дали размерът на минималната заплата ще бъде променен, зависи и от обществения натиск.
Синдикатите подготвят протест за по-високи доходи
Синдикалните организации вече обявиха протест в центъра на София с искане за по-висока минимална заплата и по-сериозно увеличение на възнагражденията в публичния сектор. В бюджетната рамка е предвиден ръст от 5% за тази група служители.
Недоволството е свързано с опасенията, че планираните увеличения няма да осигурят реално подобрение на покупателната способност, ако цените продължат да се покачват.
Икономист: Намаляването на дефицита не е достатъчно убедително
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов оценява положително стремежа на правителството да ограничи бюджетния дефицит, но смята, че предложените мерки не са достатъчни.
„Очевидно това е опит за намаляване на бюджетния дефицит, т.е. посоката е правилна. Според мен стъпката е недостатъчна“, коментира Богданов.
Икономистът обърна специално внимание на предвидения еднократен данък върху свръхпечалбите. Според него подобна мярка не представлява трайна промяна в данъчната система, тъй като осигурява еднократен ефект върху приходите, вместо устойчиво увеличение на данъчните постъпления.
Предстоящите обсъждания на бюджета ще покажат дали правителството ще промени предложенията си за доходите и как ще съчетае целта за ограничаване на дефицита с очакванията за по-висок жизнен стандарт.
