Изследвания през последните три десетилетия показват, че способността да се шегуваш със себе си има измерими последици за психичното здраве и социалните отношения, сочат данните в серия проучвания, цитирани от изследователи като Соня Хайнц и полеви работи от 1990-те до 2016 г., съобщава town.bg. Важни новини за психологическата литература изпъкват при проследяване на ранните проучвания, експериментите и последвалите прегледи на стиловете на хумор.
Още през 1990-те психолозите при разглеждане на изключените от групи ученици идентифицират два основни типа отхвърлени деца: агресивни и подчинени. Общото между тях не е агресията или тихият характер, а неспособността да приемат подигравки. Първата група реагира с гняв или насилие, втората се наранява и се оттегля; и в двата случая добронамерената шега се преживява като обида. По-късни изследвания показват, че социално уверените деца по-често игнорират закачките или ги приемат със смях, което допринася за по-добри взаимоотношения в училище.
Експеримент от 2011 г. във Великобритания проверява реално наличие на себеирония: участници са заснемани тайно при първо посещение, а при следващо им показват деформирани „криво огледало“ изображения на собствения им образ. Около 80% реагират с усмивка, а 40% се смеят на глас, което доказва, че голяма част от хората могат поне инстинктивно да се посмеят на собственото си отражение. Соня Хайнц от Университета в Плимут посочва, че науката вече счита за възможно и полезно да се смееш на себе си при определени условия.
Терминът „гелотофобия“ описва силна чувствителност към смеха, когато индивидът тълкува всяка усмивка като подигравка. Рене Пройер от Мартин-Лютер-Университет Хале-Витенберг свързва тази черта със строги наказателни възпитателни практики, ранно осмиване и в някои случаи с аутизъм. Културните различия също са отчетени: в колективистични общества на Източна Азия нивата на гелотофобия са по-високи, защото вниманието към себе си и използването на хумора като механизъм за справяне са по-ограничени.
В научната литература доминира и разделението на стилове хумор, въведено през 2003 г. от канадски изследователи: афилиативен (свързващ), себеутвърждаващ, агресивен и себепоразяващ. До скоро себепоразяващият хумор се смяташе за маркер на ниско самочувствие и риск за психичното здраве. Клеър Фокс от Университета в Бристол участва в изследвания, които показват по-нюансирана картина: ученици, преживяли тормоз, използват повече себепоразяващ хумор, но ефектът варира в зависимост от контекста и комбинацията с други стилове.
Работи на Хайнц поставят под въпрос простия негативен прочит на себепоразяващия хумор. В едно от проучванията ѝ хора, които често се присмиват на собствения си недостатък, не са показали повишени нива на тревожност или депресия; напротив, мнозина посочват, че така се справят със несигурността и изграждат връзки. Отделни анализи от 2016 г. на Фокс откриват критичен нюанс: децата, които използват само себепоразяващ хумор, имат по-лоши резултати по самочувствие и социална изолация, докато „поддръжниците на хумора“, които комбинират всички стилове, не търпят тези наказания.
Практическите препоръки от експертите се фокусират върху контекст и мярка. Хайнц предупреждава, че самоиронията трябва да идва от примирение със собствения недостатък; ако шегата носи горчивина или самоомраза, тя може да навреди. Пол Макги, влиятелен американски изследовател, включва овладяването на смеха над себе си като предпоследна стъпка в своята седемстъпкова програма за „по-игриво“ съществуване. Рене Пройер демонстрира, че кратки упражнения за повишаване на игривостта — например записване на три игриви момента всеки ден — водят до по-високо самочувствие и намаляване на симптоми на депресия в рамките на три месеца.
Заключението в актуалната серия изследвания е, че хуморът не е еднопосочен: начинът, честотата и контекстът на шегите със себе си определят дали те ще излекуват или навредят. Тези резултати са важни новини за психичното здраве и социалните политики, а обсъждането им продължава в научните среди и практиката на общностите и образованието. Таун.бг следи тенденциите и публикува анализи по темата.
Абонирайте се за нас в Google News.
