Независимият общински съветник Ваня Григорова постави под съмнение ефективността на предложените законодателни мерки срещу високите цени, внесени от Прогресивна България. По думите ѝ очакванията за бърз резултат са нереалистични, а реалният ефект от реформите ще се усети едва в по-дългосрочен план.
В изявление тя посочи, че самата структура на законопроектите предполага забавено действие, тъй като в тях са заложени преходни срокове и административни процедури, които не могат да доведат до незабавна промяна на ценовите нива.
Григорова подчерта, че единственият механизъм, който би могъл да доведе до бърз резултат за потребителите, е директно ограничаване на цените или надценките. Според нея това би въвело ясни рамки за търговците, но подобен подход не е предвиден в предложенията.
Тя определи идеята за „справедлива цена“ като недостатъчно ефективна, тъй като според нея става дума по-скоро за ориентировъчна стойност, отколкото за реален регулаторен инструмент. По думите ѝ подобни механизми вече съществуват под формата на информационни платформи, които не променят реално ценовата политика на търговците.
Общинският съветник коментира още, че предложенията представляват опит за балансиране между пазарните механизми и общественото недоволство, без да се стига до директна намеса в ценообразуването. Според нея това е и причината да се търси решение, което да не предизвиква остър конфликт с бизнеса.
Въпреки критиките си, тя призна, че част от текстовете в законопроектите съдържат полезни елементи и биха могли да допринесат за по-голяма прозрачност по веригата на доставки. Въпреки това, по думите ѝ, те остават недостатъчни като инструмент за бързо овладяване на инфлационния натиск.
Григорова допълни, че за реален ефект е необходима намеса в цялата верига на ценообразуване – от производител до търговец, като именно това частично се опитват да адресират предложенията чрез промени в Закона за защита на конкуренцията.
В отделен коментар тя засегна и инфраструктурни решения в столицата, включително казуса с високото строителство в район „Младост“, като изрази позиция за по-активна роля на общината в управлението на градските терени и жилищната политика.
Според нея липсата на достатъчно общински жилища остава дългосрочен проблем, който не се решава с предоставяне на ключови терени на частни инвеститори, а изисква по-цялостна стратегия от страна на местната власт.
