Министрите обсъдиха възможностите за облекчаване на разходите за ток и отопление на семействата, както и мерки за по-стабилно снабдяване преди старта на отоплителния сезон.

По думите на Йоргенсен наличните количества газ сами по себе си не решават проблема на хората, които трудно покриват месечните си разходи.

„Ако не сте в състояние да платите сметката си за газ, всъщност няма значение колко газ има на пазара“

, подчерта той.

Комисарят беше категоричен, че Европа няма да се връща към вноса на руско синьо гориво. Според него средствата, изразходвани досега от европейските държави за такива покупки, са послужили за финансиране на войната срещу Украйна – за бомби и дронове, отнели човешки животи в страната.

Темата за поскъпването тревожи гражданите в целия съюз на фона на данните, че инфлацията в еврозоната се ускори. В България регулаторът вече увери, че цените на тока и парното няма да се променят от 1 януари.

ЕС посреща студените месеци с газохранилища, запълнени до 75%. За сравнение, по същото време на миналата година нивото им беше 83%.

Според главата на украинската дипломация, който се позова на разузнавателна информация, Москва иска да отдалечи Европа от Съединените щати, да внесе разделение между членовете на Европейския съюз и НАТО и да предизвика разломи вътре в самите европейски общества.

Изборите в Европа като рисков период

Сибига посочи, че предстоящият политически цикъл ще бъде от особено значение, тъй като в редица държави от ЕС предстоят избори. По негови думи през следващата година до урните ще бъдат призовани над половината граждани на Съюза.

Подобни опасения за руските намерения звучат и в България, където министър Митов наскоро заяви, че Москва търси слаби звена в НАТО.

Отговорът на Киев: три линии на единство

За да бъде противодействано на руския план, украинският министър призова за укрепване на сплотеността в същите три посоки – в отношенията между Европа и САЩ, между държавите от ЕС и НАТО и в рамките на демократичните общества.

Сибига изрази убеждение в необходимостта от т.нар. „вертикална ос“, която да обхване северноевропейските и балтийските държави, Полша, Украйна и черноморските съюзници в Алианса. Тези страни, обясни той, ги свързват три общи черти: свободата като водеща ценност, трезвата оценка за Русия и стремежът към силна и сплотена Европа.

Министърът допълни, че Украйна разчита да получи възможно най-бързо пълноправно членство в Европейския фонд за отбрана.

Разговорът с Путин и целите на делегацията

Посещението на Сибига е в рамките на 78-ата сесия на Северния съвет – форума за сътрудничество на северноевропейските държави, който заседава в Хелзинки от 26 до 29 октомври. Тази година мотото е „Всеобхватна сигурност в Северния регион“.

Сред темите по време на визитата беше и телефонният разговор, който финландският президент Александер Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре проведоха с руския държавен глава Владимир Путин. Сибига уточни, че разговорът е бил съгласуван с Киев предварително, и изрази признателност за активната европейска подкрепа за дипломатическите усилия на Украйна и за мирния процес. Темата за преговорите остава актуална и след като Тръмп обяви скорошна среща между Путин и Зеленски.

Още преди началото на заседанието украинският министър очерта задачите на своята делегация. Тя трябва, по думите му, „да събужда съюзниците, да не им дава спокойствие и да постигне всичко, което може да защити Украйна – незабавно“.

„Притеснявам се, че EPPO ще бъде тихомълком унищожена, защото си върши работата“, заяви Кьовеши. Тя сподели, че на излизане от кабинета си се сеща за датския сериал Borgen и за известната реплика от него, че в Брюксел никой не те чува, когато викаш. По думите ѝ това за съжаление отговаря на истината.

Пари за 180 вместо за 230 прокурори

Като основни източници на тревога Кьовеши изброи три неща: липсата на достатъчно финансиране, бавния ход на реформите и административните препятствия. Тя уточни, че по документи прокуратурата би трябвало да има 230 европейски делегирани прокурори, но бюджетът стига едва за 180.

Проблемът се вижда ясно в отделни държави. В Полша е договорено назначаването на 24 европейски делегирани прокурори, а реално работят 15, което кара Кьовеши да се пита как институцията може да бъде убедителна там. За Унгария Европейската комисия е предложила само половината от нужните средства. Най-грубият опит за натиск според нея обаче е бил в Гърция, където е имало трудности с подновяването на мандатите на делегираните прокурори.

Кьовеши разкритикува и отношението на европейските институции към разследващите. Според нея в Брюксел, а понякога и на общоевропейско ниво, има хора, които се смятат за недосегаеми от закона, и тя вижда в това сериозен проблем. Ситуацията се различава от тази в държавите членки, сред които посочи и Румъния.

Суверенитет и гръцкият скандал със субсидиите

На аргумента, че съвместната работа с EPPO отнема част от националния суверенитет, Кьовеши отвърна с въпрос дали е за предпочитане суверенитетът да бъде в ръцете на престъпниците. Тя обясни, че организираната престъпност в Европа отдавна е излязла извън националните граници и печели от разпокъсаността на правосъдието.

Запитана дали страна като Гърция би могла да се оттегли от прокуратурата, тя отговори категорично: „Оттеглянето от EPPO е почти невъзможно.“

Кьовеши отхвърли и обвиненията, че разследването на аферата със земеделските субсидии в Гърция, свързана с агенцията за плащания OPEKEPE, е било политически мотивирано заради наближаващите избори. Според нея задачата на прокуратурата не е да следи изборния календар, а да провери дали честните фермери получават европейските средства. Вместо това парите са стигнали до хора, представящи се за земеделци, които са ги харчили за луксозни пътувания и скъпи коли.

Предизвикателството пред наследника

По казуса Pfizergate Кьовеши отказа коментар. Тя изтъкна, че още в първите си години EPPO е постигнала резултати, на които малцина са разчитали.

Най-важната задача пред нейния приемник според нея ще бъде да съхрани институцията независима и достоверна. Всички лица, разследвани от Европейската прокуратура, се ползват от презумпцията за невиновност, докато вината им не бъде доказана.

Конкретната сума, която Съюзът ще осигури, все още не е уточнена. Според агенцията ориентировъчният дял е около 47 млрд. евро, а остатъкът Брюксел ще се опита да набере чрез дипломатически контакти с партньори извън общността.

Защо руските активи остават на заден план

Идеята за общо европейско заемане печели позиции, тъй като шансовете замразените руски активи да бъдат насочени към Украйна изглеждат малки. Белгия се противопоставя на подобна стъпка, а страните членки не са постигнали разбирателство как да бъдат поделени финансовите и правните рискове.

За допълнително финансиране ЕС смята да се обърне към държавите от Г-7, Швейцария, Норвегия, Австралия и Нова Зеландия, както и към международни финансови институции. По данни на Укринформ в Брюксел не очакват Съединените щати да се включат в тези програми – на фона на натиска на Вашингтон за мир, който Киев оценява критично.

Пари от съществуващи европейски инструменти

Част от военните разходи на Украйна би могла да бъде покрита със средства, които вече са заложени в европейски програми. Сред вариантите са неизползваните кредити по инструмента SAFE за отбранителни инвестиции, чийто остатък по първоначални оценки е над 20 млрд. евро, както и над 6,5 млрд. евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира.

От лидерите на държавите членки се очаква политическо решение за модела, по който Украйна ще бъде финансирана през 2027 г. След като той бъде избран, предстои законодателната процедура за неговото въвеждане.

Президентът Володимир Зеленски, който наскоро очерта и визията си за примирие и гаранции, поиска от европейските съюзници поне 70 млрд. евро за отбраната и укрепване на противовъздушната защита на страната. Британският външен министър Ед Милибанд пък призова членките на ЕС да насочат към Украйна 210 млрд. евро замразени руски активи.

Промяната следва правилата на действащата европейска директива, уточняват от Съвета на Европейския съюз. Документът задължава всички държави от общността да минават към лятно часово време в последната неделя на март. Към стандартното си време те се връщат в последната неделя на октомври.

Обратната смяна, при която България премина към лятно часово време, се прави в края на март, когато стрелките се преместват с час напред.

Новите правила ще започнат да се прилагат от 1 януари 2027 г. Дотогава компаниите, които управляват социалните мрежи, трябва да подготвят механизъм за установяване на възрастта на потребителите.

Премиерът Кириакос Мицотакис уточни, че платформите разполагат с два месеца и половина, за да създадат такава система. Според него тя трябва едновременно да проверява възрастта и да гарантира неприкосновеността на личните данни на хората.

Атина подчертава, че с решението си застава на страната на родителите в усилията им да ограничат т.нар. „безкрайно превъртане“. По думите на гръцките власти този навик отнема на децата сън, способност за концентрация и време, което биха прекарали с приятелите си.

Гърция е една от седемте държави в Европейския съюз, които заедно с Европейската комисия работят по общо решение за проверка на възрастта онлайн.

Първата страна, която законодателно ограничи достъпа на непълнолетни до социалните мрежи, е Австралия – тя прие подобен закон миналата година. Във Франция сходна мярка също беше гласувана, но през август Конституционният съвет на страната я отмени.

Най-тежко е положението в Испания, където скокът на местните енергийни разходи е изтласкал инфлацията до 5%. В Белгия тя достига 4,69%, което е най-високото ниво от 2023 г. насам, а в Италия е 4,2%. Германия отчита ръст до 3,3%. Във Франция показателят остава висок, 3,4%, но все пак е по-нисък, отколкото при повечето ѝ съседи.

Основен двигател на цените е рязкото поскъпване на природния газ, електроенергията и автомобилните горива. Към това се добавя и поскъпването на щатския долар в края на лятото, което оскъпи стоките, внасяни срещу долари. Ефектът не е еднакъв във всички сектори, но за европейските семейства означава допълнителна финансова тежест.

Скъпа храна и „свиващи се“ опаковки

Според последното издание на Таблото за потребителските условия на Европейската комисия 35% от гражданите се тревожат дали ще могат да си осигурят храна. Инфлацията при храните и стоките за домакинството остава между 3% и 7% в зависимост от държавата. Войната в Близкия изток и последвалите енергийни сътресения не позволяват сметките от супермаркета да се върнат до нивата отпреди пандемията, тъй като скъпите горива и газ оскъпяват производството, превоза и торовете.

Основни продукти като млечните са поскъпнали чувствително – маслото струва с 50% повече, отколкото преди пандемията, а млякото – с 40%. Кафето, чаят, какаото, захарта, шоколадът и сладкарските изделия са особено засегнати от екстремното време и слабата реколта. Месото също става все по-недостъпно заради по-скъпия фураж, а говеждото, птичето и свинското продължават да са с 30% над равнищата от 2019 г.

Картофите за кратко поевтиняха в началото на годината, но рекордните летни горещини и сушите в земеделските райони на Европа вдигнаха цените на пресните плодове и зеленчуци. Зелените зеленчуци днес са с 25% до 30% по-скъпи.

Пакетираните стоки, включително бебешките храни, пък са засегнати от т.нар. скрита инфлация (shrinkflation) – производителите незабелязано намаляват количеството в опаковката, без да променят цената. Пример за това е кутия адаптирано мляко, чието съдържание пада от 800 г на 750 г, или по-малкият обем на перилните препарати. За да ограничи практиката, ЕС въведе изискване търговците да обявяват цената за килограм, което улеснява сравняването на продуктите и откриването на поскъпвания.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се бори с общата инфлация чрез повишаване на лихвените проценти, но този инструмент не може пряко да реши проблеми от страна на предлагането, като недостига на реколта. В подкрепа на земеделските производители Съюзът разчита на Европейския механизъм за готовност и реагиране при кризи, свързани с продоволствената сигурност (EFSCM), на извънредните инструменти на Общата селскостопанска политика – субсидирано застраховане, взаимоспомагателни фондове и схеми за стабилизиране на доходите, както и на средства от програмата „Хоризонт Европа“ за иновации в земеделието, съобразени с климата.

Енергийната криза удря милиони европейци

По данни на Евростат най-малко 35 милиона европейци живеят в енергийна бедност. Енергийната инфлация в еврозоната е скочила до 18,8%, което се отразява и на други отрасли, и на сметките на потребителите. Близо 40 милиона души не могат да отопляват домовете си достатъчно, а 15% от домакинствата са изостанали с плащането на комуналните услуги. В България (16,1%), Гърция (18,1%) и Португалия около 30% от населението ограничава отоплението през зимата, за да не изпадне във финансов срив.

Главната причина е войната между САЩ и Иран. През Ормузкия проток минава 20% от световния петрол, а затварянето му е извадило от пазара средно по 14 милиона барела дневно. След ескалацията броят на корабите, преминаващи всеки ден, спадна от 129 до едва 3–5. Блокирани там остават суровият петрол и 20% от световните доставки на втечнен природен газ.

В началото на месеца американският президент Доналд Тръмп заобиколи западните санкции и договори „енергийно примирие“ с Путин, като се съгласи САЩ да внасят евтин руски дизел преди междинните избори. Така ЕС остава сам срещу последиците от затварянето на протока и зависи от намалени енергийни доставки. Съюзът трябва да надплаща азиатските купувачи за алтернативни източници и да използва по-дълги маршрути, което допълнително вдига разходите.

Брюксел се стреми да ускори координиран план за реакция, който да предпази гражданите от ценовите скокове, да осигури управление на стратегическите петролни резерви и да предостави спешна помощ. Нова работна група по енергийното търсене и Платформата на ЕС за енергия и суровини (бившата AggregateEU) имат за цел да засилят сътрудничеството и да направят доставките по-сигурни и по-достъпни. На национално ниво уязвимите домакинства могат да бъдат защитени чрез забрана за спиране на енергийните услуги, извънредни мерки за тарифите и целеви енергийни ваучери. ЕС обмисля и по-гъвкави изисквания за стратегическите запаси, включително възможно намаление с до 80% за някои държави, за да се справи с натиска върху доставките и пазарните колебания.

Жилищата и образованието – нови огнища на протест

Растящите жилищни разходи са сред основните причини за протестите срещу високите разходи за живот, които през последните седмици обхванаха Испания, Франция, Португалия, Гърция и Италия. Спрямо средното ниво за 2025 г. цените на жилищата са се увеличили повече от наемите в 19 държави от ЕС, като начело са Португалия (+10,3%), България (+9,4%) и Словакия (+9,1%). Наемите са се повишили навсякъде с изключение на Словения (-0,9%) и Финландия, където остават без промяна. Най-голям е ръстът им в Хърватия (+21,9%), България (+6,4%) и Гърция (+5,0%), сочат данните на Евростат.

Урбанизацията, увеличаването на населението и миграцията са довели до търсене, което изпреварва предлагането. Според Европейската комисия до 2035 г. Европа ще се нуждае от над 2 милиона нови жилища годишно, а Евростат отчита, че строителните разходи са нараснали с 56% между 2010 и 2024 г. Високите цени ограничават и мобилността на работната сила. По оценка на Международния валутен фонд през последното десетилетие около един милион премествания по работа в рамките на ЕС не са се осъществили, защото хората не са могли да си позволят да живеят по-близо до работното си място. Фирмите трудно привличат кадри, което спъва растежа и иновациите и ги принуждава да се разрастват далеч от скъпите региони.

През септември Комисията предложи Акт за достъпните жилища – най-новата мярка на ЕС срещу кризата. Документът определя като „зона под жилищен натиск“ район, в който средното жилище струва поне осемгодишния разполагаем доход. В такива зони властите могат да се намесят, например като ограничат краткосрочните наеми и използването на втори жилища или като запазят достъпни жилища за купуващи за първи път и за домакинства с ниски и средни доходи. Актът надгражда Плана за достъпни жилища от 2025 г. и Европейския план за действие в областта на жилищното настаняване. Към септември 2026 г. кохезионната политика е добавила 4,7 млрд. евро към вече отпуснатите 10,4 млрд. евро за енергийноефективни и социални жилища за уязвими хора, а Националните и регионалните партньорски планове ще продължат тези инвестиции в рамките на многогодишния бюджет на ЕС за 2028–2034 г.

Недоволство има и в образованието. Докладът на ЕС „Инвестиране в образование“ (2026) показва, че през 2024 г. разходите за образование са останали стабилни на ниво 9,7% от общите публични разходи, но все още с 0,3% под нивото отпреди пандемията. Натискът на дълга кара правителствата да режат средства, а променените геополитически и икономически приоритети пренасочват парите към отбраната и енергетиката.

В средата на септември френски ученици и студенти излязоха на улицата заради липсата на учители, препълнените класни стаи и лошата инфраструктура. Протестите се разпространиха в Ирландия, Португалия, Гърция и Белгия с искания за по-ниски такси, повече финансиране и по-добри икономически политики. Миналия уикенд във Франция и Италия демонстрациите прераснаха в сблъсъци с полицията и стотици арести след седмици на окупации на училища и вандализъм. Младите хора настояват за стабилни перспективи, тъй като поскъпването прави достъпа до образование все по-зависим от семейния произход. Според ICEF Monitor разходите за студентско настаняване са нараснали с 11% през 2024 г., а Еразъм студентска мрежа отчита, че стипендиите не стигат за покриване на разходите за живот на 35,63% от студентите.

Макар образованието да е в правомощията на държавите членки, ЕС подкрепя националните инвестиции. В бюджета за 2021–2027 г. основните инструменти са „Еразъм+“ (26 млрд. евро), Европейският корпус за солидарност (1,01 млрд. евро), „Хоризонт Европа“ (93,5 млрд. евро), Европейският социален фонд+ (95 млрд. евро) и „Творческа Европа“ (2,53 млрд. евро). За периода 2028–2034 г. Комисията предлага 40,8 млрд. евро за „Еразъм+“, включително подкрепа за жилища за студенти, докато Европейският парламент настоява сумата да стане 47,39 млрд. евро и да се въведат механизми, отчитащи разликите в разходите за живот и жилища между държавите. Новата програма AgoraEU ще подпомага културата, медиите и гражданското общество, като надгражда „Творческа Европа“ и програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV).