„Прогресивна България“ все още не разполага с ясна управленска програма и затова решенията ѝ изглеждат непоследователни и хаотични. Това заяви пред националното радио общинският съветник в Столичния общински съвет и бивш икономически съветник на синдикат „Подкрепа“ Ваня Григорова.
Според нея управляващите се движат по повърхността на проблемите, като възраждат стари политики, познати от предишни управления. По думите ѝ обществото е очаквало реални действия срещу големите икономически и финансови интереси, но вместо това кабинетът насочва усилията си към по-лесни и по-слабо защитени групи.
Григорова посочи, че мнозинството в парламента разполага с достатъчно подкрепа, за да реализира непопулярни реформи още в началото на мандата. Според нея обаче въпросът е върху кого пада тежестта на тези мерки. Тя изрази мнение, че пенсионерите, майките и работещите с ниски доходи се оказват основната цел на предлаганите ограничения.
Като пример тя даде дебата около пенсионната система. По думите ѝ управляващите се концентрират върху ограничени икономии от няколко евро месечно за отделния пенсионер, докато пренебрегват далеч по-големи финансови потоци. Според нея значителни средства ежегодно се насочват към частните пенсионни фондове, което оказва допълнителен натиск върху държавния бюджет.
Общинският съветник коментира и намаляването на държавната субсидия за политическите партии. Според нея ефектът върху бюджета ще бъде минимален, но мярката може да постави по-малките политически формации в по-неблагоприятна позиция. Тя предупреди, че ограничаването на публичното финансиране създава риск партиите да търсят алтернативни източници на средства, което би увеличило влиянието на частни интереси върху политическия процес.
Григорова отправи критика и към идеята за замразяване на депутатските възнаграждения. По нейно мнение подобна стъпка може да направи част от народните представители по-зависими от външни икономически и лобистки кръгове.
В края на разговора тя засегна и проблема с недостига на места в детските заведения в столицата. По думите ѝ основният дефицит не е в детските ясли, а в детските градини, където медицинските специалисти често изпълняват дейности извън преките си професионални задължения. Според нея именно това задълбочава кадровите проблеми в системата.
