Ежедневните „бели петна“ в паметта — като невъзможността да си спомним къде сме оставили ключовете или името на познат — в повечето случаи не са първи симптом на невродегенеративно заболяване, заявяват водещи специалисти по неврология. Д-р Томи Ууд, професор по педиатрия и неврология в Университета на Вашингтон, обяснява пред Fox News Digital, че за правилното съхранение и впоследствие извличане на спомена е нужна концентрация и фокус, които често са нарушени при стрес и недоспиване.
Ууд посочва, че при краткотрайни пропуски проблемът обикновено не е в самото записване на информацията, а в нейното извличане в конкретния момент. „Когато сте стресирани или недоспали, споменът не липсва, а мозъкът трудно го достъпва“, казва той и уточнява, че при невродегенеративни заболявания основният дефицит е именно в процеса на кодиране и съхранение на данните. В този смисъл самонаблюдението — осъзнаването, че забравяте — може да бъде индикатор, че става дума за временни причини, а не за начална деменция.
Изследвания и експертни анализи показват, че над половината от случаите на когнитивен спад имат предотвратими причини, свързани с начина на живот и лечими здравословни проблеми. Проблеми със сърдечно-съдовата система, нарушения в метаболизма, както и загуба на слух и зрение влизат в групата на рисковите фактори, чието коригиране може да намали риска от развитие на деменция. Конкретни мерки като използване на слухов апарат или операция за корекция на перде на окото се посочват като примери за директно намаляване на риска.
Медицинските състояния, които могат да имитират симптоми на когнитивен спад или да предизвикат субективно усещане за „мозъчна мъгла“, са разнообразни и в много случаи лечими. Сред тях са дефицитът на витамини — особено ниски нива на витамин B12 и B1, които са жизненоважни за нервната система, както и нарушенията в функцията на щитовидната жлеза, при които хипотиреоидизмът забавя мозъчния метаболизъм. Също така, странични ефекти от лекарства или прекомерен брой медикаменти при възрастни пациенти могат да предизвикат забавяне в мисловните процеси.
Психичното здраве също играе ключова роля: депресията и тревожността често дават картина, наподобяваща деменция — т.нар. „псевдодеменция“. В тези случаи нарушеното мислене и забравянето се подобряват след адекватно лечение на основното психично разстройство. По думите на д-р Ууд повишеното внимание към подобни обратими причини може да спести ненужно тревожене и да насочи усилията към леководими интервенции.
Специалистите подчертават, че ежедневните навици и общото здравословно състояние влияят пряко на начина, по който функционира мозъкът. Подобряване на съня, справяне със стреса, контрол върху хронични заболявания и правилно управление на медикаментите са сред мерките, които дават реален шанс за задържане или дори обрат на ранните когнитивни промени. Експертите обръщат внимание и на значението на активно наблюдение: ако човек забелязва трайни и прогресивни проблеми с паметта, това оправдава медицинска оценка, но единичните или ситуативни пропуски най-често имат други, лечими обяснения.
Това е важна тема сред новините за здравето, тъй като коригирането на факторите, които допринасят за когнитивния спад, може да окаже значително влияние върху броя на засегнатите в бъдеще. Важни новини от сферата на превенцията и ранната диагностика напомнят, че повечето мерки са практични и приложими в ежедневието. Същевременно професионалните оценки подчертават нуждата от индивидуален подход и консултация при задържащи се оплаквания.
За повече подробности и обобщени материали по темата съобщава town.bg, като читателите могат да намерят насоки за това кои симптоми налагат консултация и какви прости стъпки могат да се предприемат за подобряване на когнитивното здраве. Таун.бг и други платформи следят развитието на препоръките от невролозите и представят практични съвети за превенция.
Абонирайте се за нас в Google News.
