Неспособността да се формират умишлени умствени образи — състояние, известно като афантазия — не изключва възникването на зрителни образи по време на сън, показва нов анализ на спомените за сънища. Изследването, публикувано в научно списание и съобщава town.bg, проучва как възприятията в будно и сънувано състояние съвпадат или се различават при хора с афантазия.
Авторите на изследването обръщат внимание не само на визуалните картини, но и на други сетивни измерения — звуци, миризми, вкусове, допир, усещане за движение и вътрешен глас. Проучването включва онлайн анкетиране на 205 души, които са разпределени въз основа на самооценка на визуалното въображение: 84 участника са класифицирани като живеещи с афантазия, а 121 образуват контролна група.
Резултатите разкриват сложна и разнородна връзка между будното въображение и съдържанието на сънищата. В групата с афантазия 46% от анкетираните заявяват, че винаги имат визуални преживявания в сънищата си, докато приблизително 8% посочват, че никога не сънуват визуални образи. Тези данни показват, че липсата на умишлена визуализация през деня не води автоматично до отсъствие на визуални сънища през нощта.
Проучването не установява доказателства, че по-силното визуално въображение в будно състояние е свързано с по-честа визия в съня. Обратното — корелациите са по-очевидни за някои други сетивни категории: участниците, които по-често съобщават за звуци и вътрешен глас в сънищата си, обикновено използват тези форми на въображение и в будно състояние, например репетирайки разговори наум преди среща.
Личните мотиви на част от екипа допълнително обогатяват изследването. Сред авторите са двама учени от Университета на Куинсланд — Дерек Арнолд и Лорен Бойер — които сами живеят с афантазия. Въпреки това двамата споделят, че сънищата им не са лишени от сетивни преживявания: Арнолд съобщава за способности да формира звукови представи, а Бойер — за усещания за допир, въпреки че и двамата не могат доброволно да създават умствени визуални картини.
Авторите, заедно с Мерлин Монзел от Университета в Бон, подчертават, че моделът на взаимоотношенията между различните видове въображение е индивидуален и варира значително сред хората. Една от предложените хипотези е, че различията могат да произтичат от начина, по който мозъчните области, отговорни за въображението, се координират помежду си. При някои индивиди тази координация може да остане ограничена както в будно, така и в сънувано състояние, докато при други тя се променя по време на съня и така позволяват възникването на образи.
Важно е да се отбележи, че настоящото проучване не е измервало мозъчната активност в реално време, така че причинно-следствените връзки между неврологични механизми и описаните явления остават предположителни. Авторите посочват необходимостта от бъдещи изследвания, комбиниращи анализ на сънищата с мониторинг на мозъчните вълни и други физиологични показатели по време на съня, които да проверят предложените обяснения.
При все че темата се разглежда от сравнително нов ъгъл, целият масив от данни подчертава, че афантазията не е еднозначно „липса“ на въображение, а по-скоро различна организация на сетивните преживявания между будно и сънувано състояние. Този нюанс прави изследването интересна част от съвременните неврологични и психологически новини и важни новини за разбирането на вътрешния свят на хората с афантазия. В контекста на българската аудитория темата вече предизвиква внимание и дискусии в онлайн пространството, включително на таун.бг и други платформи.
Абонирайте се за нас в Google News.
