Икономистът Петър Ганев оценява, че настоящата процедура по прекомерен дефицит може да има кратка продължителност, ако правителството успее да намали разходната си част значително. Това становище, което попада в центъра на важни новини за фискалната политика, е представено в публикация, където Ганев проследява историческите периоди, в които страната е била под подобна процедура и очертава разликите между сегашната ситуация и предишния опит.
Според анализа, сегашната е втората процедура по свръхдефицит за страната. Първият епизод съвпада с глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ в периода 2009–2015 г., периода, който остави дълбоки следи в държавните финанси. Този своеобразен преглед на епизодите показва, че основният проблем тогава е бил рязкото свиване на приходите в бюджета, докато в настоящия момент натискът идва предимно от разходната страна.
Ганев подчертава, че приходите и националната икономика растат, което отличава сегашната криза от първата. Влошаването на фискалния баланс започва с пандемията, когато се наложи отпускане на големи социални плащания, но след това основният и дългосрочен удар върху хазната дойде от значителното увеличение на възнагражденията в силовите министерства. Този разходен натиск формира сериозен фактор зад настоящото отклонение от средносрочните фискални референтни стойности, посочва експертът.
Анализът обхваща периода 2001–2024 г. и изважда ключови числови ориентири: средният размер на приходите по консолидираната програма за този период е 37% от БВП, а средната стойност на разходите е 38% от БВП. По думите на Ганев, в настоящия момент приходите дори са над средната дългосрочна стойност, но разходите са надвишили референтното ниво — повтарящо се явление при кризисни епизоди като фалита на КТБ, началото на пандемията и настоящия период, когато няма очевидно оправдание за високите нива на разходите.
Ключовата референтна величина за дефицита през разглеждания период е 1% от БВП. Тази стойност, според Ганев, е управляема и позволява задържане на дълга на стабилни нива, ако се спази. В тази връзка експертът прави прогноза: ако новият държавен бюджет в средносрочен план таргетира връщане към посочените референтни стойности — най-вече по отношение на разходите и дефицита — краят на втората процедура по прекомерен дефицит може да настъпи сравнително скоро.
Анализът отбелязва, че решаващият фактор не е в приходите, а в способността за контрол над разходите. Това прави политиката около бюджетните приоритети и планираните корекции в разходната част ключова за бързото излизане от процедурата. В материалa се акцентира и върху многогодишната тенденция на разходна експанзия при някои сектори, както и върху необходимостта от структурни мерки, които да възстановят дисбаланса без да компрометират социалната защита.
Позицията на Ганев предизвиква интерес сред икономисти и политици и вече фигурира сред актуалните новини за фискалната политика. За детайли и публикувания анализ съобщава town.bg, а в медийния дискурс присъстват и други коментари относно ефекта от увеличението на заплатите в публичния сектор и възможните корекции в бюджета през следващите месеци. В този контекст таун.бг се очертава като платформа, където се следят реакциите на институции и експерти.
Заключението на икономиста е прагматично: ясна цел за връщане към дългосрочните референтни стойности и дисциплина в публичните разходи може да съкрати периода под процедура и да съхрани устойчивостта на публичните финанси, като остави място за социални политики в рамките на възможностите на бюджета.
Абонирайте се за нас в Google News.
