В колоната пристигнаха около 25 автобуса, линейки и коли с помощи. Затишието в района е в сила от 27 октомври и се очаква да продължи до 1 ноември. Постигнато е с посредничеството на САЩ.

Хиляда души искат да си тръгнат

По предварителни данни в Олешки все още живеят около 2000 души. Приблизително половината от тях са изразили желание да бъдат евакуирани.

Евакуираните сами ще решат дали да се отправят към територия, контролирана от Русия, или да се върнат в Украйна. За онези, които избират втория вариант, е предвиден път през Русия и Беларус. Конкретният маршрут не е разкрит публично.

Украинският омбудсман Дмитро Лубинец уточни, че пътищата, по които се движат конвоят и евакуираните, са били разминирани предварително. Според него напускането на града става при осигурени мерки за сигурност, а за хората, които решат да останат, ще бъде доставяна хуманитарна помощ.

Посредничество на САЩ и роля на Мелания Тръмп

Операцията се координира от украински и руски представители, а американската страна е посредник. В подготовката ѝ участваха Лубинец и руската омбудсманка Яна Лантратова. Принос за споразумението има и първата дама на САЩ Мелания Тръмп.

Подобни договорености между воюващите страни са рядкост. Украинското ръководство вече определи примирието като първа стъпка към по-широки гаранции за сигурност. Затишието около Олешки обаче е локално и сраженията в други части на Украйна не спират, а Кремъл даде ясно да се разбере, че преговорите няма да спрат руските удари.

Град в тежка хуманитарна криза

Олешки лежи на левия, източен бряг на Днепър в частично окупираната Херсонска област. Руските сили контролират града от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

През последните месеци положението на място рязко се влоши. Боевете, опасността от мини и прекъснатите доставки на храна и медикаменти доведоха до сериозна хуманитарна криза, а жителите почти нямаха възможност да се изтеглят от района.

Според главата на украинската дипломация, който се позова на разузнавателна информация, Москва иска да отдалечи Европа от Съединените щати, да внесе разделение между членовете на Европейския съюз и НАТО и да предизвика разломи вътре в самите европейски общества.

Изборите в Европа като рисков период

Сибига посочи, че предстоящият политически цикъл ще бъде от особено значение, тъй като в редица държави от ЕС предстоят избори. По негови думи през следващата година до урните ще бъдат призовани над половината граждани на Съюза.

Подобни опасения за руските намерения звучат и в България, където министър Митов наскоро заяви, че Москва търси слаби звена в НАТО.

Отговорът на Киев: три линии на единство

За да бъде противодействано на руския план, украинският министър призова за укрепване на сплотеността в същите три посоки – в отношенията между Европа и САЩ, между държавите от ЕС и НАТО и в рамките на демократичните общества.

Сибига изрази убеждение в необходимостта от т.нар. „вертикална ос“, която да обхване северноевропейските и балтийските държави, Полша, Украйна и черноморските съюзници в Алианса. Тези страни, обясни той, ги свързват три общи черти: свободата като водеща ценност, трезвата оценка за Русия и стремежът към силна и сплотена Европа.

Министърът допълни, че Украйна разчита да получи възможно най-бързо пълноправно членство в Европейския фонд за отбрана.

Разговорът с Путин и целите на делегацията

Посещението на Сибига е в рамките на 78-ата сесия на Северния съвет – форума за сътрудничество на северноевропейските държави, който заседава в Хелзинки от 26 до 29 октомври. Тази година мотото е „Всеобхватна сигурност в Северния регион“.

Сред темите по време на визитата беше и телефонният разговор, който финландският президент Александер Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре проведоха с руския държавен глава Владимир Путин. Сибига уточни, че разговорът е бил съгласуван с Киев предварително, и изрази признателност за активната европейска подкрепа за дипломатическите усилия на Украйна и за мирния процес. Темата за преговорите остава актуална и след като Тръмп обяви скорошна среща между Путин и Зеленски.

Още преди началото на заседанието украинският министър очерта задачите на своята делегация. Тя трябва, по думите му, „да събужда съюзниците, да не им дава спокойствие и да постигне всичко, което може да защити Украйна – незабавно“.

По думите на Василев заложените мерки ще утежнят данъчното бреме за гражданите и бизнеса. Той призова управляващите към повече прозрачност.

„Бюджетно обедняване“ и поскъпване на газа

„Крият го“, заяви Василев по повод липсата на внесен финансов план за следващата година. Според него, ако бюджетът наистина съдържа добри предложения, както твърди властта, няма причина той да не бъде показан публично още преди вота. Темата беше засегната и от премиера, който разкри какво се случва с Бюджет 2027.

Василев отхвърли тезата, че с Европейската комисия се водят преговори по бюджетната процедура. Според него България просто изпраща документите си, а Брюксел излиза със становище. Ако кабинетът действително преговаря, нека покаже какво е написал, а парламентът би могъл да заздрави позицията му със своята подкрепа, иронизира той.

Цифрите, изпратени до Европейската комисия, сочат ръст на данъчните приходи с 2 млрд. евро при общи спестявания от едва 50 млн. евро, посочи Василев. Не е ясно как икономиите са разпределени по отделните пера. Така се очертава бюджет с дефицит значително над 3%, с повече данъци, без реални съкращения и с увеличение на заплатите, което изостава от инфлацията. Той нарече това „бюджетно обедняване“ и изрази убеждение, че точно затова проектът се държи скрит.

Като допълнителен проблем Василев посочи очакваното поскъпване на природния газ от 1 ноември. Предложението на „Булгаргаз“ действително предвижда цена с близо 34% по-висока от утвърдената за октомври, а последната дума има Комисията за енергийно и водно регулиране. Според лидера на ПП по-скъпият газ обикновено повлича нагоре и цените на парното и тока.

Той критикува и забавянето на данъчните закони, които все още не са финализирани и внесени в Народното събрание. Наличната информация според него показва по-тежки данъци без съизмерими икономии в разходите.

Искане за документите по помилванията

Василев настоя да бъдат публикувани всички материали по случаите на помилвани осъдени за наркотрафик, включително характеристиките на затворниците и оценките за поведението им и риска от повторно престъпление. Ако процедурата е била чиста, както твърдят управляващите, началникът на затвора трябва да излезе публично и да обясни каква характеристика е дал и дали е прогнозирал, че няма да има рецидив, заяви той.

Лидерът на ПП коментира и отказа на кандидата за вицепрезидент Вълчев да обещае, че няма да помилва наркотрафиканти – условие, поставено за дебата между Кандев и Вълчев. Според Василев едно ясно публично признание, че помилванията са били грешка, би затворило темата от изборна гледна точка. Въпросът защо изобщо се е стигнало до тях обаче остава.

Той припомни, че заседанието, на което трябваше да се изяснят обстоятелствата, отново е провалено от „Прогресивна България“. ПП ще поиска ново извънредно заседание след изборите и ще продължи, докато фактите не бъдат установени.

Войските в Украйна, балотажът и ВСС

В началото на брифинга Василев реагира на изявленията на Румен Радев и Илияна Йотова за възможно изпращане на български военни в Украйна. Той цитира декларацията на 51-вото Народно събрание от 21 февруари 2025 г., обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 16 от 25 февруари 2025 г. Документът призовава за траен и справедлив мир, постигнат чрез преговори със засегнатите страни, и изразява позицията на парламента, че български въоръжени сили не участват във военни действия на украинска територия.

Василев подчерта, че това е трайна позиция на парламента, която не е променяна и която ПП няма намерение да променя. Ако Йотова смята, че Радев и „Прогресивна България“ искат да отменят решението, тя трябва да го каже открито, вместо да внушава, че друг планира изпращането на войски, заяви той.

Запитан за балотажа, Василев призова недоволните от икономическата политика на кабинета да гласуват за Андрей Гюров. Според него евентуална победа на Йотова няма да промени бюджетния курс на властта. Позицията му съвпада с тезата на самия Гюров, че балотажът няма да се реши в партийните централи – следващият президент трябва да бъде избран от гражданите, а не договорен между партии, каза Василев.

За избора на членове на Висшия съдебен съвет той посочи, че след изслушванията партията ще прегледа данните за всички 20 кандидати и ще прецени кои са достатъчно независими. Отказът на ПП да събира подписи за извънредно заседание с искане за оставка на председателя на парламента той обясни с мнозинството от 131 депутати на „Прогресивна България“, което прави подобен ход безрезултатен. Василев допълни, че никоя власт не бива да указва на журналистите какво да питат, пишат или говорят.

Накрая той призова управляващите да оповестят информацията за бюджета и помилванията и да спрат с „организирането на зрелища“. „Хората имат нужда от стабилни доходи, предвидимост и управление, което наистина да ги защити и да ги пази“, заяви Василев.

Сред засегнатите обекти е столицата Киев, където е пострадал и Южният мост, един от ключовите пътни коридори над Днепър. Държавният глава потвърди, че в града има загинали и разрушения, и определи случилото се като трагично.

Атаката обхвана 11 области

По информация на Зеленски ударите са засегнали общо 11 региона: Киевска, Виницка, Запорожка, Днепропетровска, Харковска, Одеска, Черниговска, Сумска, Донецка, Херсонска и Чернивецка област.

Президентът разпространи оценката си чрез социалната мрежа „Екс“, като подчерта, че Москва целенасочено разширява действията си срещу украинската логистика.

Освен пораженията в Киев, в изявлението не се посочват данни за точния брой на жертвите, нито за мащаба на щетите в останалите области.

Нападението идва на фона на изявления от Кремъл, че преговорите през ноември няма да спрат руските удари. Самият Зеленски наскоро заяви, че мирните сигнали на Путин може да са трик с политическа цел.

Резултатът предизвика масови празненства в страната, но пред новите лидери, чиито имена все още не са оповестени, стоят сериозни предизвикателства. Сред тях агенция Ройтерс посочва енергийната сигурност и отношенията с Русия, която традиционно е съюзник на Белград.

Без членство в ЕС и без санкции срещу Москва

Представители на формацията вече заявиха, че не възнамеряват да се присъединяват към Европейския съюз, нито да налагат санкции на Русия заради войната ѝ в Украйна. Водещите кандидати от листата уточниха, че спирането на оръжейния износ ще засегне най-вече сделките, при които западни посредници препращат оръжието на Киев.

Едновременно с това новият кабинет ще зависи от изключение от американските санкции, за да не прекъсне вносът на петрол. Междувременно тече процедурата по продажба на руския дял в енергийната компания NIS на унгарската MOL. NIS управлява единствената рафинерия в Сърбия.

Газовата зависимост от „Газпром“

Руският концерн „Газпром“ остава най-големият доставчик на природен газ за страната, като осигурява около 2,2 млрд. кубически метра годишно на цени под пазарните. От „Студентска листа“ определиха тази зависимост не като геополитически избор, а като остра икономическа необходимост.

Изборният резултат, след който Вучич призна поражението си, бележи края на една епоха в сръбската политика. По време на управлението си бившият президент изгради стабилни лични отношения както с украинския държавен глава Володимир Зеленски, така и с руския президент Владимир Путин.

„Решението за възобновяване на тристранните преговори не предполага никакви ограничения на военните операции“, подчерта Песков, цитиран от Франс прес. По думите му руската армия продължава да атакува мащабно украинските военни заводи и отбранителната индустрия, а Киев от своя страна също не е прекратил подобните си действия.

Неясно къде ще се проведе срещата

Миналата седмица руската президентска администрация съобщи, че за ноември се планират директни разговори между Русия и Украйна в Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства, като посредник ще бъдат Съединените щати.

По-късно украинският държавен глава Володимир Зеленски потвърди, че е постигнато съгласие за среща между трите страни в първите две седмици на ноември. Той обаче не уточни дали тя наистина ще бъде в Емирствата. Скоро преди това Зеленски допусна, че мирните сигнали на Путин са трик с политическа цел.

Примирието в Олешки като възможен модел

Според Песков Русия би се включила и в други хуманитарни паузи след тази, която стартира утре в Олешки. Градът е в Херсонска област в Южна Украйна и в момента е под руски контрол.

Примирието беше обявено от първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Целта е до откъснатите от боевете жители да бъде доставена помощ, а онези, които искат да напуснат, да бъдат евакуирани.

Говорителят на Кремъл посочи, че тази инициатива може да послужи като прецедент за хуманитарни цели. Той отново изрази високата оценка на Москва за работата на американските преговарящи и специално за ролята на Мелания Тръмп.

Локалното прекратяване на огъня идва на фона на видимото сближаване на президента Доналд Тръмп с руските позиции, което предизвиква недоволство в Украйна и сред нейните европейски партньори. В Киев дори определят натиска на САЩ за мир като „мека форма“ на капитулация, а напрежението се засили и след решението на Белия дом да отмени санкции срещу Русия.

Конкретната сума, която Съюзът ще осигури, все още не е уточнена. Според агенцията ориентировъчният дял е около 47 млрд. евро, а остатъкът Брюксел ще се опита да набере чрез дипломатически контакти с партньори извън общността.

Защо руските активи остават на заден план

Идеята за общо европейско заемане печели позиции, тъй като шансовете замразените руски активи да бъдат насочени към Украйна изглеждат малки. Белгия се противопоставя на подобна стъпка, а страните членки не са постигнали разбирателство как да бъдат поделени финансовите и правните рискове.

За допълнително финансиране ЕС смята да се обърне към държавите от Г-7, Швейцария, Норвегия, Австралия и Нова Зеландия, както и към международни финансови институции. По данни на Укринформ в Брюксел не очакват Съединените щати да се включат в тези програми – на фона на натиска на Вашингтон за мир, който Киев оценява критично.

Пари от съществуващи европейски инструменти

Част от военните разходи на Украйна би могла да бъде покрита със средства, които вече са заложени в европейски програми. Сред вариантите са неизползваните кредити по инструмента SAFE за отбранителни инвестиции, чийто остатък по първоначални оценки е над 20 млрд. евро, както и над 6,5 млрд. евро от Европейския механизъм за подкрепа на мира.

От лидерите на държавите членки се очаква политическо решение за модела, по който Украйна ще бъде финансирана през 2027 г. След като той бъде избран, предстои законодателната процедура за неговото въвеждане.

Президентът Володимир Зеленски, който наскоро очерта и визията си за примирие и гаранции, поиска от европейските съюзници поне 70 млрд. евро за отбраната и укрепване на противовъздушната защита на страната. Британският външен министър Ед Милибанд пък призова членките на ЕС да насочат към Украйна 210 млрд. евро замразени руски активи.

В интервю за украинската телевизия TSN Зеленски обясни, че истинските намерения на Кремъл ще проличат от конкретните му действия и от това дали е склонен да сключва споразумения. По думите му проверката ще дойдат тристранните разговори през ноември.

Киев иска резултати от преговорите през ноември

Украинският лидер потвърди, че страната му е готова да участва в тристранни срещи на ниво технически екипи през ноември. Той обаче настоя тези разговори да не остават формални, а да завършат с осезаеми резултати.

За случай, че не се стигне до всеобхватна сделка, Зеленски е предложил няколко алтернативи: спиране на ударите по енергийната инфраструктура, договорености за безопасността по море и износа на зърно, пълна размяна на военнопленници по принципа „всички за всички“ или среща на лидерите на Украйна, САЩ и Русия.

„Енергетиката, зърното, хората – това са конкретни неща, докато срещата на равнище лидери е възможност след нашите тристранни преговори да постигнем нещо конкретно. Именно това искаме и предлагаме“, заяви той.

Зеленски определи териториалния въпрос като „червена линия“, която може да се обсъжда само между лидерите. Той не приема никакви ограничения за украинската армия, нито искането Украйна да остане неутрална. Според него Киев не прави компромиси на принципа „едно срещу друго“, но е отворен за диалог, а всички останали теми могат да бъдат поверени на техническите екипи.

Президентът подчерта още, че не желае Украйна да седне на среща на върха, ако санкциите срещу Москва вече са премахнати. Той обясни, че без санкции, финансови средства и замразени руски активи Киев би останал без лостове за натиск – и тогава, както е отбелязал американският президент Доналд Тръмп, наистина няма да разполага с много козове. Темата е част от по-широкия спор за санкциите на Вашингтон срещу Русия.

Примирието в Олешки и опасенията за евакуираните

Зеленски коментира и локалното прекратяване на огъня в окупирания от Русия украински град Олешки, постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Според него американската страна е предложила примирието да започне на 27 октомври и да продължи няколко дни, за да могат хуманитарни мисии да влязат в района.

За да има достъп, руските войски трябва да разчистят пътищата от мини. Украинският президент обаче се опасява, че Москва ще използва ситуацията, за да пренасочи цивилните към своя територия, вместо да ги остави да избират свободно накъде да тръгнат. Той прогнозира, че Русия ще разминира пътищата така, че хората да се озоват там и да останат, без да бъдат пуснати на свобода.

По думите на Зеленски част от жителите ще бъдат изведени към райони под контрола на Киев. Основната цел е блокадата да бъде вдигната, а хората да получат възможност да живеят в безопасност. В идеалния вариант те биха се евакуирали в Украйна, където държавата ще им осигури необходимото и ще ги подкрепи, добави той.

Позицията му следва и по-ранните му изказвания, че примирието е първата стъпка към дългосрочни гаранции за сигурност.

По думите на държавния глава Киев все още не е получил ясен отговор как САЩ и европейските партньори биха действали, ако Русия нападне отново. Информацията е цитирана и от украинското издание Kyiv Post.

Армията като основна гаранция

Зеленски очерта последователност от стъпки: най-напред прекратяване на огъня, след това надеждни гаранции за сигурност и запазен достъп до западно въоръжение. „Не ни трябва просто мир. Той трябва да бъде справедлив и траен“, подчерта той.

Украинският лидер предложи коалиция на желаещите държави под европейско ръководство, чиито представители да бъдат разположени в Украйна, а зад нея да стоят американски гаранции. Той обаче постави открито въпроса кой и по какъв начин ще се намеси при ново руско нападение освен украинските военни, като призна, че отговор засега няма. Неясно остава и какво точно би представлявал американският „резервен щит“.

Според Зеленски най-сигурната защита за страната е мощна национална армия, издържана с международни средства минимум десет години. Той изтъкна, че на Украйна е нужна голяма и наистина силна армия за поне такъв период.

Двустранни гаранции и предупреждение за санкциите

Членството в НАТО продължава да бъде цел за Киев, но президентът допусна, че солидни двустранни ангажименти от страна на Вашингтон биха могли да послужат като алтернатива. Той предупреди, че Москва ще нападне, щом прецени, че има възможност и че насреща ѝ стои слаб противник.

Още по-рано през седмицата Зеленски съобщи, че Украйна разглежда вариант за американски гаранции, сходни с член 5 от Договора на НАТО. Според него те трябва да минат през одобрение от Конгреса на САЩ, за да не се повтори провалът на Будапещенския меморандум от 1994 г. Той се обяви и против смекчаване на санкциите, отблокиране на руските активи или финансови отстъпки за Москва, докато няма сигурни гаранции, че агресията няма да бъде подновена. Позицията му идва на фона на опасенията в Киев, че мирният натиск на САЩ може да се превърне в своеобразна капитулация.

Възможна среща в Абу Даби

Зеленски съобщи, че делегациите на Украйна, САЩ и Русия може да седнат на масата за преговори в Абу Даби в началото или средата на ноември. Дали това ще стане, зависи от позицията на Кремъл. Срещата би продължила поредицата от скорошни дипломатически контакти в Осло и Санкт Петербург, а през последните седмици Путин и Уиткоф обсъждаха план за прекратяване на войната.

Президентът увери, че Киев е готов за разговори всеки ден, дори още на следващия, но решението е в ръцете на руската страна. „Правилната позиция днес е примирие. Точка номер едно“, заключи той. Междувременно продължават да се трупат въпроси защо мирните усилия на Тръмп все още не дават резултат.

Според държавния глава Съединените щати вече са прекратили пет войни именно с помощта на митата. По думите му враждуващите страни са спрели бойните действия, след като е заплашил да ги обложи с 200-процентни мита. Тръмп добави, че вероятно Вашингтон трябва незабавно да приложи същия подход и към Украйна и Русия, като призна, че идеята дори не му е хрумвала досега.

Президентът обаче сам постави под въпрос ефективността на подобна мярка в този случай. „Не купуваме достатъчно от тях, за да проработи това“, призна той.

Изказването му идва на фона на продължаващите мирни усилия на Тръмп за Украйна, които засега не са довели до прекратяване на конфликта.