Сериозни политически обвинения и взаимни нападки за разходването на държавни средства разпалиха нов спор около управлението на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев отправи остри критики в социалните мрежи, като заяви, че правителството прокарва теза за нов заем от 8 милиарда лева, представян като необходим за „спасяване“ на европейски проекти, но според него реалните цели са различни.
Повод за реакцията са приетите от Народното събрание промени, с които се разрешава поемането на нов държавен дълг до 3,8 милиарда евро чрез удължителния закон за бюджета. Мярката дава възможност за емитиране на дълг на международните пазари и краткосрочно финансиране в рамките на същия лимит, който трябва да бъде погасен до края на бюджетната година.
От правителствена страна аргументът е, че увеличеният дългов таван е необходим за осигуряване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително за разплащания по вече поети ангажименти.
Междувременно Европейската комисия е одобрила близо 1 милиард евро по четвъртото плащане по ПВУ и е дала зелена светлина за още 150 милиона евро по следващ транш за България, което допълнително усложнява политическия дебат около реалния размер и предназначение на средствата.
В своята публикация Цончо Ганев обаче оспорва официалната рамка и твърди, че значителна част от общия пакет по ПВУ – около 8 милиарда лева – е насочена към проекти за енергийна ефективност, възобновяеми източници и системи за съхранение на енергия. По негови думи около тези средства се концентрират интереси на политически и икономически кръгове, свързвани с различни партии и бизнес среди.
Той посочва още, че част от финансирането е предвидено за инфраструктурни проекти като метрото в София и за обновяване на железопътния транспорт, като твърди, че моделът на разпределение създава условия за неравнопоставеност между различни участници на пазара.
Ганев критикува и начина, по който се структурира държавното финансиране, като настоява, че средствата по новия дълг няма да бъдат насочени към социални политики като здравеопазване, пенсии или доходи, а към предварително определени проекти и компании.
Според него това води до преразпределение на публичния ресурс в полза на ограничен кръг икономически субекти, докато финансовата тежест остава за сметка на държавния бюджет и данъкоплатците.
