Близо 190 млн. евро са разплатени по Плана за възстановяване и устойчивост в сферата на здравеопазването само за последните 4 месеца. Според министъра на здравеопазването Катя Ивкова за този период са били завършени дейности, които с години са се забавяли.
„Тези 4 месеца бяха тест дали ще можем да се справим и ние успяхме“, заяви Ивкова.
По думите ѝ усилената работа на експертните екипи е позволила инвестициите да бъдат реализирани в срок и да бъде ограничен рискът България да загуби европейско финансиране.
Сред основните резултати са нова медицинска инфраструктура, доставка на високотехнологично оборудване, модернизиране на центрове за лечение на инсулт и психиатрични структури, както и развитие на цифровото здравеопазване.
Над 41 млн. евро за модернизация на болниците
По инвестициите в болничната помощ през отчетения период са разплатени 41 489 631,90 евро.
Специализирана медицинска апаратура е доставена в 50 лечебни заведения, а строителни дейности са извършени в 6 болници.
Осигурени са и 497 апарата и устройства за педиатрична помощ. Допълнително са доставени 10 системи и апарата за диагностика и лечение на онкологични заболявания.
23 центъра ще работят в национална мрежа за лечение на инсулт
Една от най-големите инвестиции е свързана с модернизирането на диагностиката и лечението на инсулт. По нея са разплатени 72 209 992,53 евро.
Вече е изградена национална мрежа от 23 центъра – 6 високотехнологични и 17 областни.
Апаратурата е доставена и въведена в експлоатация, медицинските екипи са преминали необходимото обучение, а специализираният софтуер е инсталиран.
Центровете са свързани в реално време чрез цифрова платформа, което трябва да улесни обмена на медицинска информация и диагностиката на пациентите.
Обновяват психиатричната помощ
За модернизиране на психиатричната помощ са разплатени 11 077 096,15 евро.
Приключили са ремонтите в държавните психиатрични болници в Кърджали и Севлиево, както и в психиатричните клиники на университетските болници в Плевен и Стара Загора.
Общо са завършени ремонти в 17 структури и е доставено оборудване за 26 обекта с над 2500 легла.
Поставената цел за интервенции в поне 25 лечебни заведения е изпълнена. Работата по новата сграда на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ продължава до окончателното приключване на строителството.
Последните 3 медицински хеликоптера вече са доставени
По инвестицията за спешна медицинска помощ по въздуха са разплатени 35 020 421,76 евро.
В България са доставени последните 3 медицински хеликоптера, с което е изпълнен ключовият етап за отчитане на инвестицията.
Изграждането на 5 оперативни бази е извадено от обхвата и индикаторите на инвестицията. Според Министерството на здравеопазването така е избегнат рискът от неизпълнение и последваща загуба на европейско финансиране.
Цифровата диагностика вече има национална платформа
Националната инвестиция за цифрова медицинска диагностика е приключила в края на август 2026 г.
Само през последния месец са разплатени 6 626 757 евро. Платформата вече е свързана пилотно с 20 лечебни заведения и обработва образни изследвания в области като онкология, радиология, дерматология и патология.
Системата е интегрирана с Националната здравноинформационна система.
За функционирането ѝ са изградени 4 центъра за данни – 2 в София, 1 в Пловдив и 1 в Плевен. От ведомството посочват, че ключовите цели и резултати по инвестицията са отчетени като изпълнени.
100 нови амбулатории в 37 общини
По инвестицията за развитие на амбулаторните грижи са разплатени 22 672 107,38 евро.
Изградени и оборудвани са 100 амбулатории – 96 в села и 4 в градове, разположени на територията на 37 общини.
Ремонтирани са 45 съществуващи сгради, а други 55 обекта са изградени като модулни конструкции.
Амбулаториите са оборудвани с общо 2500 медицински апарата и устройства. Сред тях са 200 дефибрилатора, 100 телемедицински куфара, 100 мултисензорни устройства и 700 устройства за дистанционни медицински услуги.
Строителната и техническата част вече е готова. Следва да бъдат осигурени медицински специалисти, да се регламентират дейностите и да се уреди финансирането им от Националната здравноосигурителна каса.
Целта е да не се повтарят стари загуби
Катя Ивкова подчерта, че България вече е губила европейско финансиране заради забавени проекти. Тя даде като пример модернизацията на спешната медицинска помощ, която от началото на 2025 г. се изпълнява с национални средства.
По думите ѝ здравното ведомство е било изправено пред задачата да не допусне подобен сценарий и при проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Министърът посочи, че мобилизацията на ръководния и експертния състав е позволила рискът от загуба на средства да бъде сведен до минимум.
След приключването на основните инвестиционни дейности предстои следващият етап – новата инфраструктура и закупената апаратура реално да започнат да се използват от пациентите и медицинските екипи.
