Все повече българи посягат към витамини, минерали и суперхрани. В аптеките и онлайн магазините изборът е огромен – от мултивитамини и пробиотици до колаген, куркума и „суперхрани“ в прах. Но кога тези добавки наистина са нужни, и кога са просто плод на модата или на добре премислена реклама?
Според проучване на Националния антидопингов център, над 50% от активните спортуващи в България приемат хранителни добавки. Най-популярните са протеините, следвани от витамини и аминокиселини. Основната причина за приема е подобряване на спортните постижения, издръжливостта и общото здраве. Впечатляващ обаче е фактът, че едва 11% от потребителите се консултират с лекар преди това. Близо 40% разчитат на съвети от треньори, приятели или интернет форуми.
Диетологът д-р Даниел Димитров от „Целифарм“ е категоричен: хранителните добавки не могат да заместят пълноценното хранене. Той препоръчва винаги преди прием да се направят лабораторни изследвания и да се вземе професионално мнение. „Добавките са полезни, когато има реален дефицит. В противен случай могат да бъдат излишен разход или дори да навредят“, казва той.
Подобно мнение споделя и Георги Славов – диетолог и създател на здравословната система Vita Rama. По думите му, хранителните добавки са само допълнение, не основа на хранителния режим. „Не можем да компенсираме лошо хранене с шепа хапчета“, допълва той.Има обаче случаи, при които добавките са наложителни. Бременните жени се нуждаят от допълнителен прием на фолиева киселина и желязо, възрастните хора – от витамин D и калций, а веганите – от витамин B12. Тези групи често имат специфични нужди, които не могат да бъдат задоволени изцяло с храна.Но опасността идва, когато приемаме прекомерни количества. Мастноразтворимите витамини – A, D, E и K – се натрупват в организма и могат да доведат до токсичност. Приемът на витамин D без нужда, например, може да предизвика калциеви натрупвания и проблеми с бъбреците.
Позитивен знак е, че според Националния статистически институт се наблюдава лек ръст в потреблението на пресни плодове и зеленчуци в страната. Това показва, че все повече хора осъзнават стойността на балансираното хранене – основата на доброто здраве.
Изводът е ясен: хранителните добавки могат да бъдат полезен инструмент, но не са универсално решение. Те не лекуват, не компенсират вредни навици и не заместват здравословното хранене. Преди да посегнем към поредния флакон с обещания, нека се запитаме: нуждаем ли се от него наистина?
ТОП 5 най-приемани добавки в България:1. Протеини (65.8%)2. Мултивитамини (54.6%)3. Аминокиселини (31.4%)4. Креатин (29.3%)5. Омега-3 мастни киселини (17.8%)
Съвет: Винаги се консултирайте с лекар или диетолог, преди да започнете прием на добавки. И не забравяйте: здравето не се крие в кутийка, а в ежедневните избори, които правим на масата.
